От цветния микс на Макао се отправихме към Филипините. Пристигайки на летището на Вирак и излизайки от терминала, осъзнахме, че таксита няма. Оказа се, че единственият възможен транспорт, който ни бе на разположение, е триколка. Спазарихме се за цената и последва доста друсащо около 30-минутно пътуване до един малък кей.
Там, за наше щастие, ни чакаше лодка, която за около 20 минути ни прекара на отсрещния бряг - на полуостров Карамоан. Наближавайки Tugawe Cove Resort и залива, в който е разположен, не можех да различа абсолютно никакви постройки. Само бял пясък и зеленина. Чак когато се приближихме едва на няколко метра от плажа, успях да различа покривите на бунгалата, скрити насред гората. [[more]] Нашето бунгало бе отделено от плажа с естествена лагуна, а терасата ни бе почти на брега й, заобиколена единствено от зелените листа на високите дървета. Бе толкова спокойно! Особено вечер, когато не се чуваше нищо освен песента на птичките и тук-таме някоя жаба.
За да стигнем до плажа, минавахме по дървена пътечка, построена над водата, а до ресторанта и басейна трябваше да изкачваме около 200 стъпала. Дъхът ми със сигурност спираше всеки път, но не от изкачването, а от гледката, която се разкриваше отгоре.
В един от няколкото дни, които прекарахме там, наехме местна лодка, за да разгледаме няколко съседни острова. Посетихме двойката острови Катанагуан, където обикновено се снима американското издание на Survivor, и спряхме за сноркелинг в залива на остров Питого. Няма много за разказване - само райски плажове и кристално чиста вода изцяло на наше разположение. Нямаше никой друг.
В последния ден от престоя ни в Tugawe се разходихме до близкия фар, разположен на съседния хълм. Първоначално объркахме пътя, но все пак стигахме навреме, за да видим зашеметяващия залез, с който се сбогувахме с Карамоан.
Едно от най-любимите ми места на света.
Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.
