[[more]] Много хубави неща могат да се кажат за Болоня – стар и красив град, с неповторима атмосфера, уникални улички, много млади хора, очарователен до най-дребния детайл. Казано с две думи – университетски град.
Основан през 1088 г. – преди почти десет века – Болонският университет е най-старият в Европа. Това е първото място, където изобщо е въведена думата universitas. Отначало в този своеобразен съюз на професори и студенти последните били водещи – от тях зависело дали професорът ще има посетители на лекциите си, колко пари ще получи и ще продължи ли да преподава и следващата година.
Постепенно императорът на Ломбардия поема нещата в свои ръце, защото университетът означава престиж, професори и студенти се стичат от цяла Европа и не може съществуването на институцията да зависи от капризите на учащите се. Преподавателите и студентите още през 1158 г. получават специален статут от Фридрих Барбароса и могат да пътуват под закрилата на императора. Авторитетът на Болонския университет от самото начало се дължи на високите изисквания за прием – дори коронованите особи трябва да имат същите знания и умения както синовете на търговците. Жените са пълноправни участници в учебния процес – и като студентки, и като преподавателки. [[quote:0]] Така е и до днес. Университетът си остава най-важната институция в този град. Всичко, което е древно, впечатляващо, необикновено и интересно в Болоня, по един или друг начин е свързано с университета. Древните средновековни сгради продължават да са собственост на факултетите, макар и за представителни цели. В църквите и музеите е пълно със следи от професорите по право, медицина и теология, живели, преподавали и погребани в Болоня.
Медицинският факултет притежава една от най-красивите сгради в града, която е отворена за посещения срещу символична такса. Наречена „Архигимназия“ и открита през 1563 г., тя е първото официално здание на университета – дотогава факултетите били разпръснати из целия град. По стените има паметни плочи на най-знаменитите професори, гербове на видните семейства от цяла Европа, изпращали синовете си да учат в Болоня, а залата за аутопсии („Анатомичен театър“), е произведение на изкуството. По време на бомбардировките през войната е напълно разрушена, но днес отново е в първоначалния си вид – цялата от дърво, с голи фигури по стените и тавана, две от които са с „обелена“ кожа. В средата има мраморна маса за аутопсии, а наоколо амфитеатрално са разположени скамейките за студентите.
Другата забележителна зала е актовата, наречена „Стабат матер“, защото в нея за първи път е изпълнено едноименното произведение на Росини под диригентството на Доницети.
И в църквите е пълно с професори. Там, където в европейските храмове са погребани архиепископи, владетели и меценати, в Болоня са професорите – на най-хубавите места, с най-красивите саркофази. Болоня плащала за това – паметта за тези велики хора да живее вечно. В Музея на Средновековието могат да се видят най-добрите образци. Традиционно професорът е изобразен на катедрата, а пред него и около него са учениците му, като по дрехите им личи, че са от най-далечни земи, пропорционално техните фигури са по-малки, а най-отзад са прислужниците на студентите, които носят дебелите им книги. Както стана въпрос, залите за лекции били разпръснати из целия град и било трудно да се пренасят тежките книги от едно място на друго.
Най-любопитното е друго. За обикновените жители на Болоня – търговци, занаятчии, нотариуси, адвокати – било въпрос на огромен престиж да изглеждат учени поне след смъртта си. Затова на надгробните плочи те са изобразени легнали върху книги, с книги в ръце, наметнати с професорски мантии. Въпрос на ценностна система тук и там – тогава, преди векове и, уви, до ден днешен.
