Начин на живот

Black Sea Matters

Бетономорието срещу "продажните" византийци - част следваща

Black Sea Matters

Лято е. Вече официално. Време е за море, особено ако планираме семейни почивки с малки деца. Юни традиционно е най-спокойният месец в годината, особено на нашето Черноморие. Защото, както е модерно, Black Sea Matters. И не защото всичко е черно и бяло, а защото родният туризъм има нужда от нашата подкрепа, както зове правителството от известно време. И докато познавам такива, които ще изберат "българско и родно", защото имат роднини по морето или използват ведомствени станции на смешни цени, много от моите познати въпреки желанието икономиката ни да процъфтява, ще разчитат на онзи безнаказан метод с листчето и двете колонки със "за" и "против". Защото работят целогодишно за лятната отпуска и нямат право на опит-грешка. 

Да, за да сме "политкоректни" - Бялото не винаги е по-добро от Черното. И в съседна Гърция има вехти бунгала и мотели, така е. Сигурно има и кисели сервитьори, макар че аз не съм се сблъсквала с такива. Да, казват някои, цените са двойни, а прясната риба не е прясна. Може и така да е. Но едно е сигурно - докато тук в интернет пространството циркулират менюта с гарнитури на баснословни цени, както и невероятни "екстри" като четвърт лимон или филия хляб, които се доплащат, "продажните византийци" бързат да донесат няколко вида хляб, маслини и разядки още със сядането на клиентите си. А десертът винаги е "комплимент" от заведението. 

Разбира се, винаги има хора, които вярват, че след като на някои от курортите ни традиционно идват чужденци, ние ще трябва да търпим и плащаме. Защото, нали, на Слънчака ходят англичани и скандинавци, а на Северното Черноморие - и много румънци. И освен че било скъпо, човек веднъж живеел. А и въпросът бил принципен: "Ако аз съм търговец и мога да печеля двойно от румънците, които ми съставляват 80 % от клиентелата, дали ще ми пука за останалите, на които са им високи цените. Поставяйте се в обувките и на другите.... Всеки си гледа интереса ...  Ако може да продава картофи със сирене и на 50 лева, що да не ги продава!", заявява позиция един българин в защита на българското ресторантьорство на Черно море. 

Така е, веднъж се живее, и в туристическия бранш така разсъждават - ден година храни. Хубавото е, че колелото бавно се завърта, а сезонът стартира (традиционно, не само в случая с карантината) доста мудно. Което е в полза на онези любители на нашето море от миналото. "Ексклузивно" през юни те могат да преживеят невиждани моменти: празните улички из стария град на Созопол, чисти и уютни студиа и апартаменти на св. Тома или Буджака, полупразни семейни хотели по селцата на Южното Черноморие - с лично отношение и гарантирано прясна домашна храна. Но само през юни, защото изведнъж сезонът най-накрая стартира, за да продължи до ноември, както ведро вещае Ангелкова от екрана на телевизора. И тогава завишените цени и хаотичността на бранша влияят и на онези съвестни хора, които все още защитават доста омаскареното име на родния туризъм.

И още ...


И докато у нас малкото хубави дни на морския бряг са към края си, от 15 юни опашките в посока Бяло море са километрични. И въпреки че търпението на българските туристи в посока Кулата е крехко, настроението е приповдигнато. Готови са да изтърпят няколко часа опашки, за да имат няколко дни спокойствие. И да не забравяме, че това не е проблем нито на "продажните" византийци, нито на родоотсъпните наши туристи, а проблем на българския туризъм, който въпреки добрите условия на пандемията, не успя да прогони духовете на разочарованието, които години наред тегнат над главите на почиващото веднъж годишно българко семейство. 

На нашето Черно море незнайно защо се прави разлика между таратор в халба и такъв в чиния, като цените варират според случая. У нас, ако помолиш да разделиш порция в две чинии за децата, това винаги е посрещнато с неизменна въздишка. А на тяхното Бяло море предложението за такава "хамалогия" идва от сервитьора. У нас пазарлъкът за малко лед е невероятен, а там напитките са винаги охладени. И у нас, не на последно място - цените са определени според доходите на чужденците, а в Гърция са според икономиката на местните. И все пак от години не съм виждала две версии на менютата на нашето море - една за местни, една за чужденци. Което не значи, че все още не съществуват. Защото не всичко е черно и бяло. Но за тези от нас, които почиват веднъж годишно, няма място за опит-грешка. 

 

10 разлики между летуването в България и в Гърция