ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Анна Йончева, която показва усмивките на "различните" деца

"Различните" деца на България е фотопроект, създаден от Анна Йончева – майка на две деца без увреждания, която се сблъсква с нетърпимостта, най-вече на другите родители, към "различните" деца. Идеята за проекта ѝ хрумва в началото на месец март 2019 след една случка на детската площадка, когато съученик на дъщеря ѝ се опитва да убеди момиченцето да не играе с момиченце в инвалидна количка, защото можела да се разболее и да се зарази от детето.

Тогава Анна решава, че може да снима "всички онези деца, които обществото приема за „различни“ и да ги показвам, за да свикнат останалите с тяхното присъствие. И да се научат да не ги игнорират…" Защото приемането им започва именно от децата. Които обаче трябва да бъдат и насочвани от родителите у дома как да се държат с тези, които са различни от тях. Стартира проекта с фейсбук страницата Проект "Различните" деца на България и само за няколко дни над 300 родители на деца, които искат историите на децата им да бъдат разказани, се свързват с нея. 

Тогава Анна, която е любител фотограф, все още не подозира колко много приятели ще намери сред родители и деца със специални потребности и колко вдъхновяващи истории ще научи. Започва със свито сърце, защото и тя като повечето родители на здрави хлапета до онзи момент няма възможността да общува с тези деца и родителите им. Това е и първият ѝ сблъсък със заблудата, че майките не искат да показват децата си. Напротив, цели семейства пътуват през България, за да застанат пред обектива ѝ. Защото обичат безрезервно децата си и се гордеят с техните постижения. 

От онзи първи досег с усмихнатата Вики в инвалидната количка на площадката до днес е минала само година и половина. Но това, което е постигнал проектът на Анна "Различните" деца на България, е нещо толкова огромно, колкото е сърцето ѝ. Първоначалната ѝ идея е да популяризира усмивките и "нормалността" на тези деца в социалните мрежи, а по-късно с изложба, защото няма нищо по-нормално от това на детската площадка всички да играят заедно. "За мое щастие родителите, които също приемат това за нормално, се оказаха изключително много и проектът доби голяма популярност. Започнах да организирам срещи, на които децата със специфични потребности се запознаваха със свои връстници, общуваха и играеха", връща се назад във времето Анна.  

При тези срещи обаче става ясно, че на детските площадки няма съоръжения, пригодени за деца в инвалидни колички. Тогава Анна стартира кампанията "Да играем ЗАЕДНО", като с помощта на дарения сумата за първото съоръжение е събрана. След внимателно проучване се спира на комбинирана люлка-везна, пригодена за съвместна игра на деца в инвалидни колички и самостоятелно движещи се деца. "Само месец по-късно монтирахме първата такава люлка в България – в парк "Света Троица" в София. Това стана възможно благодарение на Георги Пейков – единственият, който приема предизвикателството да направи това съоръжение за България, въпреки че до онзи момент той произвежда триколесни велосипеди за деца със специфични потребности, разказва ми с вълнение в гласа Анна. А когато Валерко, един от най-малките ѝ приятели, "за пръв път се качва на това съоръжение, плаче и се радва: "Мамо, аз летя! Виж ме!" –  в такива моменти знам, че съм на прав път".

А днес вече се произвежда и петнадесетата люлка-везна за страната ни, като само три са закупени от общински пари – две в Хасково и една в Перник. А другите единадесет (и още една на път) са от приходите от изложбите на Анна с фотографии на децата и щедростта на дарители (частни лица, фирми и сдружения , благодарение на които проектът продължава да съществува успешно. Преди да стартира, Анна смята, че хората са по-скоро лоши, отколкото добри. Днес мнението ѝ е абсолютно различно. Тя вече е убедена, че има много добри хора, които само за броени часове могат да върнат усмивките на детските лица.

Въпреки че не липсват и разочарования: "Непрекъснато невъзпитани деца чупят люлките. Ние сме решили специалните изкомбинирани люлки да са именно на детската площадка. Те са за всички деца, но за да се люлеят, а не да блъскат и рушат. Тук идва ролята на родителите, да обясняват и да възпитават в толерантност".

Можете да видите третата фотоизложба, която е и първата национална, събрала този път не само снимките на Анна, но и на колеги фотографи, в галерия Nova Art Space до 30 октомври. В галерията можете да си купите страхотните благотворителни календари, както и сувенири. На помощ на инициаторката на проекта идват камерите на всички тези съмишленици от различни краища на страната, които не спират да снимат деца из цяла България. Все още продължават фотосесиите на "различните"деца, а новата цел на Анна е и ново съоръжение – въртележка за децата с инвалидни колички.  

Усмихнатите "различни деца" на България гостуват със снимките си в първата изложба зад граница в Българо-австрийско училище “Св. св. Кирил и Методий” – Виена, а съвсем скоро тя ще прелети през Океана до Чикаго, където ще гостува на българската общност. Толкова е важно, че снимките на децата ни ще бъдат по всички краища на света. "Една майка се разплака от вълнение, че изложбата ни стигна до Виена, така че освен нова въртележка, другата ни мечта е да стигнем до различните краища по света".

Защото "различните" деца на България не са невидими. А Анна и обективът ѝ разказват красивите им и малко чудни истории – на любов, саможертва и много смелост. Чрез снимките, чрез изложбите, чрез иновативните съоръжения на детските площадки... Защото няма нищо по-красиво от детските усмивки. Благодаря ти, Анна, за това пътешествие през любовта и добрината! 

 

Стефан, Макс и Neverest: За едно велико приключение трябват и велики жени!

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...