Като малка не понасях розовото и много се дразнех, когато всичките ми принадлежности бяха в този цвят. То не беше розов телефон, лаптоп, обувки, чантички – стига толкова, де! Измислете нещо ново, момичетата не се кефят само на бонбонено. Е, да, не харесваме само "момичешки" цветове. Но ето че станах "голямо момиче" и развих един особен афинитет към този цвят. Дотолкова, че в дома ми и сервизът за хранене, и чашите, и мерителните лъжички, и възглавничките, и завивките – всичко е розово. На дивана му се размина, но един ден, ако пак обзавеждам дом, и той ще го отнесе. 

Обяснявам си този внезапен интерес към любимия цвят на Барби с по-голямата свобода да съм себе си. Сега, когато не се притеснявам "какво ще кажат хората" и гледам първо на мен да ми е уютно в живота ми, имам розови чинии за хранене и ако някой не иска да яде от тях – да стои гладен. 

Може би понякога на всички ни се иска да усещаме това la vie en rose. Може би затова беше и трендът на онези слънчеви очила сърца, за да виждаме света (и живота си) в розово. Домът ни е нашето пространство и ние решаваме как да изглежда то. Не е нужно да пресъздаваме къщата мечта на любимата си кукла от детството, за да внесем нейния емблематичен цвят в дома си. Ярко или пък пастелно, акцент, детайл или неразделна част от интериора, розовото може да присъства под всякаква форма. И ако някой ви нарече инфантилни или пък снизходително извърти очи – покажете му розовата си входна врата. Мястото, където живеем, е отражение на нашата същност такава, каквато е, когато сме насаме със себе си. Най-важното е ние да си я харесваме. Другите са гости в живота ни. 

А ето и как да направим място за креативността вкъщи