ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Здравей, увереност, пак ли ми се изплъзна?

Здравей, увереност, пак ли ми се изплъзна?

Снимка: 
Sam Lion from Pexels

Ние с моята увереност имаме сложни отношения – събираме се, разделяме се, обичаме се, мразим се. Минаваме през всякакви емоционални състояния, но като човек зодия Водолей и с твърде много Риби в хороскопа си, се оказа, че точно тази емоционалност често не е никак в моя полза. Може би и затова увереността все ме избягва и колкото и да заставам пред огледалото и да си повтарям колко съм прекрасна, се налага да прилагам и други трикове, за да си я върна.

Затова започнах да пиша – в тефтери, между страници, за да гледам черно на бяло онова, на което не исках да вярвам. Ние, децата на прехода, израснахме, натоварени с толкова много очаквания, че сякаш дори и днес, надхвърлили 30-те, ни е трудно да ги понесем, оправдаем или поне не за сметка на собствените ни вътрешни борби. А те са много и именно липсата на увереност ни спъва да се наслаждаваме на непосилната лекота на битието, да обичаме по-лесно, да се страхуваме по-малко, да вярваме повече, най-вече в себе си.

Миналата Коледа TRESemmé попита момичетата за какво биха искали да имат малко повече увереност. Отговорите ли? Смайващи са със своята искреност и автентичност. Стотици истории. И всяка една до болка позната. Чували сме ги от нас самите, от приятелки или наши близки. Липсата на увереност да отстояваме мнението си, да излизаме от зоната си на комфорт, да се харесваме такива, каквито сме, да следваме мечтите си, да поставяме себе си на първо място, да искаме повече... Познато ви е, нали? Поне веднъж и вие сте си играли на гоненица с тази пуста увереност...

Е, точно затова TRESemmé си постави за цел да върне увереността на колкото се може повече момичета. Подготви тематични кутии за онези най-чести поводи, за които им разказаха момичетата, и в тях сложиха продуктите на TRESemmé, защото знаем, че когато изглеждаме добре, чувстваме, че можем да се справим с всичко. С абсолютно всичко. Какво ли не правят понякога една хубава прическа и чифт високи токчета. В кутиите обаче се криеше и тематичен талисман, който да ни напомня, че не сме сами в това и сме способни на повече, отколкото смятаме.

„Моментът, в който миналата година с @tresemmebulgaria правихме онази игра, в която ви питах за какво ви е нужна маааалко повече увереност, беше може би най-яркият ми #realitycheck в този профил – стоях и четях! И на всяко второ бях “И на мен!”. “Увереност в собствените възможности” беше един от най-честите коментари. Хем конкретно, хем толкова абстрактно – като някакво грахово зърно, което е затиснато под всички слоеве на живота ни – не боде остро, но се усеща тъпо, постоянно и както и да се завъртиш…. Самооценката ни не е редно да се занижава изкуствено от липса на увереност (а не от липса на умения, свършена работа и талант!) или от скромност, която може да ни учат, че “краси човека”, но са пропуснали да ни споменат, че по-често идва в ущърб на това, което заслужаваме в работата или в личния живот. Self-doubt has left the chat. Ей това ми се иска да е духът!“, сподели и инфлуенсърът Биляна Славейкова (@bibons).

И сме сигурни, че от марката са накарали поне една жена да повярва в себе си, с което можем да заявим, че Confidence Box беше една от най-успешните TRESemmé кампании, от която ние също бяхме малка част.

С подкрепата на TRESemmé

 

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...