Момичешки тайни

Внимание: Емоционално незрели родители на хоризонта

Внимание: Емоционално незрели родители на хоризонта

Снимка: Pixabay

Още от ранна детска възраст децата търсят у родители си подкрепа, сигурност и напътствия за живота. Предполага се, че това трябва да е любов, грижа и мъдър подход. Но не всички деца имат такива родители и получават такова възпитание, което да ги изгради като зрели възрастни.

Емоционалната незрялост е често срещан проблем не само при родителите, а при възрастните въобще - те се фиксират повече в изграждането на безопасен дом, осигуряване на добро образование и всичко, което парите могат да купят. Но много често емоционалната подкрепа остава в страни.

Децата на такива родители израстват в хронична липса на внимание и остават такива и в ролята си на родители. Тази объркваща амалгама от детето-родител продължава да създава деца, които емоционално не са подкрепени и доста често дори - емоционално осакатени с постоянно чувство на самота, дистанцираност и отчужденост от всички.

Разбирането на поведението на незрелия родител е първата крачка към позитивна промяна. Самите емоционално незрели родители трудно се справят с овладяването на емоциите си и тези колебливи състояния ги изваждат лесно от равновесие.

Емоционалната зрялост е способността да разпознаваш, изразяваш и контролираш собствените си емоции, а също и да можеш да проявяваш емпатия и да разчиташ емоциите на другите. Когато родителите не са емоционално зрели, те потъват в ямата на собственото си торнадо от емоции и се фокурисат само върху бурята в себе си, като не отчитат, че има и дружи живи същества, на които вероятно нанасят емоционални вреди, а като родители и не откликват на нуждите на децата си.

Според клиничния психолог Линдзи Гибсън, има 4 типа емоционално незрели родители. Те създават по различен начин чувството на несигурност у децата си, но всички те имат ограничени емпатични възможности, на тях не може да се разчита за справяне в критични и стресови ситуации и те нямат емоционална чувствителност към другите. 

Вижте ги на следващата страница...


  1. Емоционално незрели родители, водени от чувствата си

Те са крехки, нестабилни и имат тенденцията да преувеличават емоциите, които ги спохождат. Лесно се разстройват и това се отразява на цялото семейство, което се втурва да ги успокоява. Настроението им може да се сменя от много емоционално и любвеобилно до студено и дистанцирано държание само за секунди. Това емоционално влакче на ужасите ги прави непредсказуеми и създава напрежение за целия дом. Усещането е като "да ходиш върху пачи яйца", за да не разстроиш нестабилния родител. Такъв тип хора разчитат на другите за създаване на усещане за стабилност. Дори децата осъзнават това и често влизат в ролята на родителя, който успокоява и приласкава разстроеното непораснало дете.

  1. Форсиращи родители

Те може да изглеждат съвсем нормални родители, които искат да направят всичко, за да инвестират в своите деца и да ги развиват. Но нямат чувствителността какво искат децата им, какви са техните желания, таланти и по какво личностите им се различават от представите на родителя за тях. Обикновено амбициите им са толкова големи, че нямат емоционална чувствителност за вътрешните преживявания на децата си и не ги забелязват докато не стане наистина сериозен проблем. Използват аргумента, че родителят знае кое е най-добро за детето му. Обикновено поставят много високи стандарти и може да са много критични и изискващи.

Те обикновено са много заети. Правят всичко по силите си, за да обезпечат успеха на децата си, но не работят върху собствените си нужди като отделна личност и прехвърлят всичко като проекция върху децата си. Включително и несбъднатите си мечти, които сега е на ред децата да сбъднат вместо тях.

  1. Пасивни родители

Пасивните родители избягват всякакъв конфликт и стрес. Оставят усещането, че с тях лесно може да се разбереш и не поставят здравословни граници. С тях може да се говори открито за всичко и дори в семейните спорове пасивният родител е склонен да приеме всички аргументи на децата и да се съобрази с неговите искания. Такива родители обаче не умеят да направляват децата си и да бъдат техен коректив. Децата са оставени да се справят сами с критични ситуации, а родителят е склонен да пренебрегва всяка трудност и да търси причините у другите.

  1. Отхвърлящи родители

Отхвърлящият родител иска да бъде оставен на мира. Той не прекарва време със семейството си и всякакви взаимодействия с фамилията са формални и встрани от всякакво чувство. Повечето им задължения се изразяват в това да дават команди, често да критикуват, но по-често се изолират под прикритието на по-важни и висши дела. Нямат никаква толерантност към нуждите на другите, нито на децата. Страдат от дълбок дефицит на човешка емпатия. Самите те често са били отглеждане по този начин и не знаят друг начин да бъдат родители.

С такива отхвърлящи родители децата се чувстват несигурни и създават усещането, че не са важни за майка си и баща си.