Четири не особено слаби и хич не дебели момичета за диетите, шоколада, Аткинсън, любимите дънки, Карл Лагерфелд, двата излишни килограма и диетолозите.
За появата на диетите в нашия живот…
Анастасия Карнаух: Феноменът "диета" се появи в живота ми на 11, някъде там спрях да раста на височина, а размерът на обувките спря на 35 номер. Не бях дебела, бях нормално, усмихнато и слабо дете, което започна да се храни с моркови и варен ориз. Дни наред, за да стане клечава и болнава на вид и за да спре растежа си…
Елица Павлович: Майка ми е диетолог и за мен от дете думата "диета" е нещо напълно нормално. Винаги сме били следени какво ядем – аз и сестра ми. Като следствие от това аз никога в живота си не съм яла баничка или пица на парче, не пия нищо газирано и всеки ден ям супа, задължително.
Левена Лазарова: Първият и единствен път, когато съм пазила диета, беше като тийнейджърка, когато прочетох в някакво списание за поредния чудодеен начин да свалиш онези излишни 2 килограма. [[quote:5]] При мен обаче те дори още не се бяха появили. През първите два дни трябваше да ям само варени зеленчуци, но, слава Богу, майка ми ме хвана на местопрестъплението, точно преди да припадна от глад и оттогава и през ум не ми е минавало да се подлагам на подобни изтезания, въпреки че двата килограма вече отдавна си ги имам.
Елица Павлович: Аз, тайно от мама, съм пробвала всяка възможна диета. Стига само да пише, че е здравословна, и съм готова. Гладуване по Лидия Ковачева – пробвано. Разделно хранене – естествено. Онази японската с яйцата – знам от майка си, че яйцата са супер полезни, а твърдо сварените засищат много. После онази със супата от праз и зеле, в която има… там, едни много полезни съставки. На моя ръст три килограма надолу или нагоре веднага проличават и затова не ми се налага да се мъча дълго. Седмица-две и съм кльощава, още толкова - и вече не съм.
Анастасия Карнаух: Няма и ден, в който да не внимавам какво ям. И, разбира се, това е плод на хиляди дни, в които съм била на този или онзи режим. Яла съм разделно по 90-дневния режим, диетата на д-р Аткинсън е убийствена (проверено е!), многократно хранене, със и без закуска, с много или малко вода… Резултатът е, че гардеробът ми винаги има раздел "когато отслабна".
Косара Чигирева: Напълно съм наясно, че диетите са част от живота на повечето жени, но лично аз не мога да ги възприема. Никога не съм била на диета, не защото не съм имала нужда, а защото те не са за мен и не намирам смисъл в тях. Не разбирам защо трябва да съм вечно гладна и да се лишавам от конкретни храни, за да бъда слаба.
Анастасия Карнаух: Всъщност тази година имам "юбилей" – 15 години битка с килограмите. При това забележете – в началото нямах никаква реална нужда да отслабна. И за всичките тези години проумях, че с временни ограничения няма да се получи. Да пазиш режим няколко седмици и месеца и после отново да се върнеш при стария начин на хранене е дори по-лошо, отколкото да не се мъчиш да пазиш никога диети.
За промяната в мисленето...
Куси: Изнервям се само от мисълта, че трябва да не ям или да се лиша от нещо. Фокусирам се върху храната, която трябва да избягвам и неминуемо тя се оказва на масата ми най-късно до края на деня.
Ели: В прочутата си книга за това как е отслабнал 40 килограма, Карл Лагерфелд казва, че просто трябва да сме като сърничките в гората: дори да им се покаже най-съблазнителния десерт, тях не ги интересува – те не ядат такова и точка. [[quote:4]] Трябваха ми много години, за да разбера, че това е вярно – трябва промяна в мисленето. Имам късмет, че поначало не обичам тестени изделия, напълно ми стигат две блокчета шоколад и, като си купя чипс, изяждам пет парченца и настървението ми минава. Не мога да се откажа от всичко, нямам тази воля, но мога да запазвам баланса. Не мога без сладко, но мога да ям по-малко на другия ден за компенсация. Ако ям десерт на обяд, вечер ям домат и сирене.
Настя: Просто има някои продукти, които трябва да изхвърлим. Когато бях на 15, не си представях живота без шоколад. Ниският ми хемоглобин, ниско кръвно и не знам си още какво – това бяха моите оправдания, за да ям бисквити и шоколадчета всеки ден. Вафлата "Боровец" решаваше всички проблеми. До един момент, когато си казах "Стига!".
Куси: Лично аз отдавна съм открила, че е най-важно да не се лишаваш и да консумираш всичко, което обичаш, но с мярка. Признавам, че, макар да съм наясно с това, често злоупотребявам, когато става въпрос за шоколад и сладки неща. [[quote:3]] Обожавам сладкото и всички, които ме познават, знаят, че ям шоколад всеки ден, и то в не малки количества. Точно това е моят основен проблем и предполагам, че никога няма да имам излишни килограми, ако не е страстта ми към сладкото. "Излишни, излишни, колко да са излишни - както казва един мой приятел – я се виж, сега вече изглеждаш много добре, а не като току-що излязла от концлагер."
Лена: Е, тук опираме и до майката природа или в най-добрия случай до това, какво баба ти е предала по наследство... До това, как си възпитан, дали храната е била уважавана в твоето семейство или всички заедно сте се тъпчели с чипс пред телевизора…
За личните драми...
Ели: С годините разбрах, че, ако отслабна пет килограма, което е ужасно много за мен, няма да заприличам на манекенка с дълги крака и кръшно тяло. Краката не порастват от диета – проверено е! Затова пък гърдите ми от малки стават... ами просто никакви ги няма. И дупето ми изчезва. Ето, признавам си, че, като настъпи истерията по Дженифър Лопес, и си казах – аз цял живот се боря с това дупе, а тя го показва навсякъде. Че моето с какво е по-лошо?
Лена: Много жени според мен бъркат здравото стегнато тяло със слабото тяло. За един мъж нашето благоговение към слабите изпити фигури е в най-добрия случай неразбираемо. Хиляди пъти по-добре да отидеш първо на масаж или на спорт, отколкото да се вторачваш в кантара. Не че и аз не съм го правила, де.
Настя: Преди седмица най-после се реших и отидох на лекар. Диетологът в моите детски очи винаги е бил синоним на "вълшебник", мислех си, че някак самото посещение при него ще свали един-два килограма от мен. Оказа се вярно! [[quote:2]] Излязох от кабинета му в с гордо вдигната глава и една идея по-лека, защото се оказа, че по пътя в моята борба аз наистина съм научила страшно много. Научих да се храня разделно, да не решавам проблемите си с преяждане, да ям много плодове и зеленчуци и други подобни. Сега имам реален враг под формата на 7 килограма, на които трябва да кажа "довиждане".
Ели: Аз си имам едни дънки от девети клас и си ги пазя. Докато влизам в тях, знам, че са наред нещата. Е, малко ги опъвам вече, но това не ме кара веднага да почвам да варя оная полезната супа с праза. Малко повече спорт и готово.
За нашата лична тайна...
Куси: Преди време четох една книга, която потвърди всичко, в което съм вярвала и правила до този момент – "Французойките не пълнеят" на Мирей Джулиано. Книгата е изключителна – проста и ясна. Вдъхновяваща и напълно в унисон с естествените ни желания да бъдем щастливи и не на последно място – нахранени! Прочетох я по препоръка от Лени и изключително много ми хареса, защото ми помогна да надмогна всичките си угризения, свързани с малките си страсти и кулинарни прегрешения.
Лена: Знам, че, ако ми се наложи да взимам мерки, при мен работят няколко простички неща: ограничавам въглехидратите, спортувам и не вечерям след 7 часа. Обикновено в рамките на две седмици мерките дават резултат. [[quote:1]] Миналото лято отслабнах пет килограма – редовно ходене и повечко супа вместо сандвичи направиха чудото, за чиято тайна много жени ме питат и някак си… не вярват на отговора. Всеки организъм е различен, но вярвам, че, ако човек опознае тялото си, приеме го, обикне го и започне да се грижи за него, то ще му се отблагодари.
Ели: Всъщност, момичета, аз непрекъснато съм на диета. Просто гледам да не го показвам и да не пречи на другите и най-вече на мен самата. Винаги внимавам какво и колко ям, това ми е станало навик, да пресмятам наум кога е повече, кога е по-малко. Кога е време само за фреш, кога за нещо с месо. Това си е диета – всяко хранене с разум и план е диета.
Куси: Аз от години се съобразявам с някои правила, които са част от моя живот и ми помагат да остана във форма:
- Закусвам, обядвам и вечерям по едно и също време – освен в редките случаи, в които се налага да направя изключение.
- Винаги, ама винаги закусвам сутрин. Без значение в колко часа се налага да стана, винаги намирам време за закуска.
- Наблягам на обяда и обикновено това е най-обилното ми меню.
- Вечерям, но никога по-късно от 20:00 ч, освен когато не съм с приятели.
- Не се лишавам от нищо, но не ям много – освен ако не става въпрос за сладки неща.
- Ако ще е сладко, да е шоколад.
- Рядко ям вредни храни и не пия никакви газирани напитки.
- Наслаждавам се на храната и я поглъщам с истинско удоволствие.
[[quote:0]]
