Лазаровден е един от много празници в нашия календар, в който се преплитат старата българска традиция и християнския обичай. От далечни времена младите момичета са изпълнявали обреда „лазаруване”, който е свързан с бъдещата женитба на момите.
Църквата днес почита паметта на Свети Лазар, чието име е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос. Когато Лазар умира, четири дни след неговата смърт Иисус казва: „Лазаре, стани!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Двете традиции, църковната и народната, са се слели в едно във времето и днес в съботата преди Цветница отбелязваме Лазаровден.
Като един от най-красивите пролетни празници, посветени на любовта и плодородието, участие в него взимат най-нежните цветя на всяко село – момичетата. Техният брой трябва да бъде над 14 и се наричат лазарки или лазарици. Те обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов, за плодородие, здраве и семейно благополучие. В някои райони на България участничките трябва да бъдат до 10 или 12 години, но на много места са и малко по-големи.
В миналото на Лазаровден момците са искали ръката на момите.
Символ на празника е върбовото венче, което понякога се украсява и с цветя. То е „пазител” на младото момиче от лоши очи и завист, а също и от змейова любов. Много са легендите и приказките в народния фолклор, в които змей се влюбва в някоя мома и я краде. Затова има приказки, които разказват за змейовете и има подобни символи като лазарския венец – да пазят от силата на това приказно същество.
Имен ден празнуват хората с имената Лазар, Лазарина и техните производни.
На празника е посветила стихотворение поетесата Дора Габе
ЛАЗАРКА
Лазарчице- китчице,
Тропни дважди за мене,
Да ми станат китчици
Двете бузки червени!
Лазарчице-китчице,
Тропни дважди за кака,
Да й дойдат сватове,
Мама да ги дочака!
Лазарчице-китчице,
Тропни трижди за мама,
Да ме гледа весело,
Като расна голяма!
