Признавам си, че ако се разхождам по Витошка и се размина с японка с избелено до неузнаваемост лице, ще си счупя някой вратен прешлен, докато се обръщам след нея и я оглеждам отгоре додолу и обратно. При това няколко пъти. Да, на първо четене би ми се сторило доста... странно.
Тук идва обаче едно голямо НО. Замислям се дали всъщност това не се смята за изящно и носещо символика в нечия култура или националност. Няколко кликвания на мишката бяха достатъчни, за да се срещна с толкова цветен колорит и различност, колкото не бях виждал и в детска книжка за оцветяване. След всичко това определено поставям печат "потвърдено" на факта, че красотата трайно се е настанила у много хора, колкото и различна да е от това, което сме свикнали да виждаме или възприемаме всеки ден.
Друг е въпросът, че някои от тези прийоми са минавали под наслов "Трай, бабо, за хубост!" и са подлагали жените на мъчения, физическа болка и вкарване в рамката на най-различни вярвания. За щастие, някои от тях са вече и незаконни, но да видим...
Етиопия
Пренасям се в Етиопия, при племето Каро. Докато аз бих се опитал всячески да прикрия всеки един смущаващ ме белег, хората Каро освен че сами си ги правят, дори се и гордеят с тях. Те виждат красотата в различните символи, които "изрисуват" по телата на жените си още в най-ранно детство. Разглеждайки ги като накити, белезите са предназначени дори да привлекат мъжете и впоследствие да се стигне до Каро еквивалента на Менделсон.
Сменям часовия пояс и се отправям към...
Нова Зеландия
Докато в наше време почти всеки един родител, когото познавам, предупреждава детето си да не бърза с татуировките, за да не съжалява след време, то маорските жени правят точно обратното. Украсяват брадичките си с татуси, наречени Та-моко. В миналото тези татуировки се правели с длето, с което се изрязвали канали в кожата (предполагам, че днес това минава доста по-безболезнено с машинките за татуиране). Жените с такъв вид окраска и сини устни се смятат за най-красивите.
Африка, отново
Третата точка от това "пътуване" е отново необятният свят на Африка. Още едно мое виждане за това колко семпли трябва да бъдат бижутата, бива разбито на пух и прах. Африканските традиционни и пъстри накити нямат еквивалент в цял свят. Колкото по-шарено, толкова по-красиво. Отделно от това, ако по нашите географски ширини за флешовете често бихме чули противоречиви възклицания като "Как е могъл/могла да причини това на ушите си?!", то масайските жени използват всякакви способи (слонови бивни, клончета, клечки и др.), за да направят дупките в ушите си възможно най-големи. Счита се, че това ги прави дори още по-привлекателни за местните мъже.
За следващите две спирки избирам Азия...
Тайланд и Бирма
Какво ли не прави човек в името на красотата! Жените от племето Kayan в Тайланд и Бирма освен всичко друго трябва да имат и солидни рамене, за да носят на врата си един от най-важните символи на тамошната красота – месинговите пръстени. На петгодишна възраст те започват да подреждат на шията си тези накити, като всяка следваща година добавят още и още, за да удължават вратовете си. Тежестта на този вековен ритуал може да надмине 10 килограма, но... красотата изисква жертви.
И завършвам с това, с което започнах...
Япония
В някои части на Азия бялата кожа е приемана за знак за богатство и привлекателност. Сега се сещам, че във филмите гейшите винаги се разхождат с чадъри. Познавайки една малка част от японската култура, знам, че това със сигурност не е поредният аксесоар, който е там само за да го има. По този начин японките се опитват да избегнат слънцето на всяка цена. В този ред на мисли и продуктите за избелване на кожата процъфтяват и нюансите на бяло се разгръщат до безкрай – бяло, по-бяло, снежно бяло. Колкото е по-бяло, толкова по-красиво и предпочитано е японското момиче.
