Момичешки тайни

Какво се крие в тъмната страна на емпатията?

Емпатията е процес, който продължава през целия живот, защото постоянно срещаме нови ситуации и хора, които мозъкът ни трябва да разбира

Какво се крие в тъмната страна на емпатията?

Снимка: Pixabay

Емпатията е тема, която в кризи като тeзи с Covid-19 и войната в Украйна се повдига с още по-гръмка сила. Хора от цял свят заговориха за важността да бъдем съпричастни, да помагаме и поне да опитваме да разбираме чувствата на другите. А междувременно на пазара излязоха книги с провокативни заглавия като „Тъмните страни на емпатията“ и „Срещу емпатията“. Има ли такова нещо като тъмна страна на емпатията? Нали именно емпатията би трябвало да е най-човешкото чувство на взаимосвързаност с другия, на приемане и подкрепа?

Така в търсене на по-задълбочен анализ на емпатията, попаднах на статия на Елизабет А. Сигъл в psychologytoday, която пише за опасностите пред прекалено загрижения човек за другите.

Емпатията е сложно умение

Пълното отдаване на емпатия може да доведе до положителни човешки взаимодействия и когато се развие в по-голям мащаб в социална емпатия, може да допринесе за по-добър живот за всички и по-дълбоко културно разбиране. Но емпатията е много сложен процес. Когато човек съчувства истински на другия, изживява чрез своите - неговите чувства, макар лично той да не е попадал в конкретната ситуация. Затова психолозите смятат, че малко или много емпатията е някакъв вид илюзорна представа за чувствата на другия, прекарана през призмата на своите представи за света.

Представете си какво преживява другия човек, без да налагате собствените си интерпретации, да не се претоварвате, докато изпитвате тези чувства (регулиране на емоциите); да вземете предвид контекста на на живота на други хора, включително техните истории (контекстуално разбиране); и направете всичко това за няколко минути или за по-кратко?

Това е невероятно трудна задача. Отнема време и практика, за да се научите как да съчувствате, без да натрапвате собствените си чувства.

Всъщност емпатията е процес, който продължава през целия живот, защото постоянно сме изправени пред нови ситуации и хора, които мозъкът ни трябва да разбира.

Емпатията сама по себе си не е нито добра, нито лоша

Емпатията няма светли или тъмни страни. Това е умение, което ни дава по-дълбоко разбиране на другите. Ако се научим да „четем“ другите хора и използваме това, за да ги манипулираме, ние не сме емпатични, а манипулативни. Насилниците могат да разчитат чувствата на другите, но не споделят тези емоции. Те ги използват в своя полза. Липсва им емпатичната способност да усещат това, което чувстват другите. Да се ​​нарече това тъмна страна на емпатията е погрешно, смята Елизабет А. Сигъл.


Тормозът е доминация над чувствата на другия, а не емпатия. Но също има хора, които живеят през чувствата на другите и така се сливат с техните преживявания, че изгубват своите собствени емоции и своя живот. Това също не е емпатия. Тук липсва отделянето на себе си и другия, което е ключов компонент на емпатията. Освен това, когато поемаме емоциите на другите до степен да забравим себе си, липсва момента на контрол над собствените емоции, сигналите на собственото тяло в собствения свят. Регулирането на емоциите ни помага да изпитаме чувствата на другите, като същевременно разберем, че тези емоции принадлежат на другия.

Емоционална хигиена

Можем да развием безопасна емоционална дистанция, докато все още сме емпатични. Разчитането на емоциите на другите в опит да им бъдем от помощ, но и да сме в помощ на себе си, защото разбираме повече себе си в очите на другите, е вид емпатия от най-висша степен. Също така обаче е важно да спазваме хигиена за собствените си чувства и мисли, които понякога могат да ни вредят, вместо да помагат на другия. Токсичните отношения с роднини, приятели и колеги могат да са толкова отровни, колкото и вредните химически вещества, приемани всеки ден без мярка. Затова твърде емпатичните хора е добре да разбират нуждата от емоционална хигиена и стриктен подбор на хората, с които прекарват времето си. Има хора, известни на психолозите като „емоционални вампири“, които се прикачат често към добри слушатели, хора с добри сърца или просто „истински приятели“, които превръщат в т.нар. кошче за душевни отпадъци. Това е тъмната страна на емпатията, но с обърнат знак, в който нуждаещият се е от разбиране се е превърнал в тормозещ.

Емоционално прекъсване

Идеята за тъмната страна на емпатията е хлъзгава тема, която може дори да компрометира цялата идея да бъдем съпричастни. За тези, които изпитват чувства като расизъм, сексизъм, антисемитизъм, хомофобия или които живеят в тормоз и се подиграват на различията у другите, емпатията е трудно приложима. В ситуации, в които не приемаме радикалните разбирания на другите е моментът, в който щепселът трябва да бъде изключен.

Крушката може да изгасне, за да покаже на някого, че се отнася лошо с другите. Това едва ли ще промени вижданията на отсрещната страна, но може да му покаже и вашето крайно отношение в отговор на неговото неприемане. Емпатията винаги е отговор на вече съществуваща емоция, но е трудно да се обърне нейния знак.

Като заключение, емпатията не е помощна емоция. Тя е избор да бъдем част в един общ свят, в който споделяме енергия и пространство. И колкото повече хора разбират колко сме свързани, дори в емоционалните си индивидуални вселени, толкова по-семпъл би бил животът с по-стабилни човешки връзки и повече хармония със света.