Някои историци на облеклото свързват появата на смокинга с различни източници. Според американската версия, след като му поомръзнал фракът (той се появява по-рано), някой си Грисуолд Лориярд, син на тютюневия магнат Пиер Лориярд, отрязъл лястовичата опашка и в такъв оскъден вид влиза в елитния клуб на баща си Тъксидо (Tuxedo) в богаташкия квартал на Ню Йорк Тъксидо парк на 10 октомври 1886 година, което се счита за рождената дата на американския смокинг, и по името на клуба облеклото носи същото име. Други американци твърдят, че много преди това виждали в този клуб дрехата – тя била донесена от постоянния гост на ресторанта Джеймс Браун Потър от Англия, където взел идеята от Уелския принц и я осъществил с шивача си Хенри Пул. Самият принц пък носел подобно сако-смокинг още от 1865 г.
Връзката със значението на думата smoking (пушене) има повече варианти. За да спестят на дамите неприятния цигарен мирис, господата преди посещение в помещенията за пушене сменяли вечерните си сака със сако от плътен кадифен плат, което наричали смокинг. То според архивите е подобрено от министър-председателя на Великобритания Бенджамин Дизраели, който поставя на реверите атлазен плат, за да може цигарената пепел да не се задържа върху тях.
Смокингът е твърде консервативна дреха и не променя кройката си повече от столетие с единствената възможност реверите да имат формата на шал. Иначе продължава да се шие от тънко черно или нощносиньо сукно. Сакото има обикновена кройка, като отворът на гърдите е малко по-голям. Яката е с остри краища (или шал-яка), реверите са облечени с коприна или сатен, копчето обикновено е едно и е разположено на талията (по изключение може и 2, дори 3 копчета). [[quote:0]]Кройката е едноредна (тогава сакото може да се разкопчава). Левият ревер има илик, т.нар. бутониера за живо цвете (роза, хризантема, карамфил, орхидея – предварително са закрепени в малък съд с вода за запазване на свежестта им).
Миниатюри на ордени и други отличия се носят от лявата страна. Жилетка по принцип не се носи – ако я има, тя е от същия плат и има такава форма, че да обхваща част от ризата и горната част от панталона. Панталонът е прав, леко стеснен в долната си част и без маншети, с външни джобове (в тях не се слага нищо) и също копринени или атлазени лампази от външната страна. Ризата е бяла, класическа, леко колосана на гърдите, от двете страни може да има бастички (по 2-3), със закрити копчета. Якичката е леко повдигната, а сгънатите ъгълчета са върхът на шика. Този вид се нарича „Алберт“ в памет на принц Алберт, съпруг на кралица Виктория. Маншетите са двойни (т.нар. френски). Те налагат копчета, които не следва да особено забележими и скъпи – обикновено са ювелирни, но може и най-обикновени. Кърпичката в джобчето е задължително бяла, но понякога в зависимост от обстановката се допускат и други цветове.[[quote:1]]Най-отличителният знак на смокинга е папийонката, чийто висш критерий за елегантност е тя да бъде под формата на пеперуда и саморъчно завързана. Обикновено е черна, но може и черно-бяла (горната част е бяла, долната – черна).
Не на последно място са изискванията за обувките – те трябва да бъдат от тънка кожа, с тънка подметка, с връзки, на нисък ток, с издължен и закръглен нос – тип „оксфорд“ (разликата с обувките за фрак е, че не са лачени).[[more]]Необходимостта да бъде носен смокинг се обозначава на поканите със съкращението black tie (черна вратовръзка). Когато се посочват semi-formal, optional или cocktail, е позволено разнообразяване с жилетка (копчета и гърбът са атлазени), изрязват се 2 джоба за визитни картички и часовник. Недопустимо е съчетанието на черна жилетка и черна папийонка, защото така се обличат сервитьорите.
