Момичешки тайни

Какво искат жените? Или къде се намира кошът за пране?

Какво искат жените? Екзистенциален въпрос, който стои в основата на много проблеми в съвременното общество и хиляди разбити илюзии и сърца. Истината е, че повечето ни искания са изключително прости, макар и напълно непонятни за половинките ни. Те сякаш не разбират от намеци, а когато станем директни в исканията ни се превръщаме в невротични луди, които не знаят какво искат.

Какво искат жените? Или къде се намира кошът за пране?

Какво искат жените? Екзистенциален въпрос, който стои в основата на много проблеми в съвременното общество и хиляди разбити илюзии и сърца. Истината е, че повечето ни искания са изключително прости, макар и напълно непонятни за половинките ни. Те сякаш не разбират от намеци, а когато станем директни в исканията ни се превръщаме в невротични луди, които не знаят какво искат.

Не се притеснявайте, аз не съм от онези жени, които са гледали твърде много романтични филми, в които всичко се случва по магичен начин и отглеждането на семейния и интимния уют е piece of cake, както е модерно да се казва. Наясно съм, че в основата на всичко това стои жената и ако тя не е способна да се прескача, не е с балансиран характер и не избухва при вида на нехайно захвърлен чорап в центъра на хола, то всичко е обречено на провал. И независимо от факта, че повечето от нас притежаваме тези качества, все пак – всичко има своите граници. Няма как да приема, че никой освен мен не знае, че в къщи имаме кош за пране – мамка му, та той стои в банята от няколко години и никога не е променял местоположението и предназначението си. Да, знам, звучи доста битово, жалко дори, но това е положението. Просто не издържам вече. Искам да е ясно!

Във всеки дом има кош за пране и всички дрехи трябва да отиват там, след като са носени.

Не може да се търкалят из цялата къща, във всички краища на хола, спалнята, детската стая и дори в леглата. Не, не може! И за да не звучи дидактично, невротично и налудничево, нека изясним. За да събера всички захвърлени дрехи из къщата губя минимум 10 – 15 минути на ден или 60 часа на година – как ви звучи това? Безумно, нали? Обърнете ги в нещо, което обичате да правите, и ще разберете, че губим цели 60 часа от времето си, които можем да инвестираме в любимите си занимания, за които в повечето случаи не намираме никакво време. Е, време е за промяна.

Време е всички да разберат, че това безобидно (на пръв поглед) безхаберие губи адски много от ценното ни време и за съжаление, опъва и без това изтънелите ни нерви.

Обучението на ближните съвсем не е проста задача. Те просто не разбират, не желаят и не осъзнават същността на бедствието. Затова ви предлагам няколко изпитани техники. Първа фаза – любезно обяснете на всички къде се намира кошът за пране, колко време губите и какво очаквате от тях. Сигурна съм, че няма да има ефект. Втора – не перете нищо, което не е попаднало в коша за пране, оставете дрехите където се намират и нехайно прескачайте всички купчинки из къщата. Не бързайте, никой няма да се впечатли или забележи, че те са там, особено децата. Изчакайте търпеливо, в един момент, те ще останат без дрехи и ще започнат да осъзнават за какво става въпрос. Не се заблуждавайте, фазите трябва да се повторят поне няколко пъти, за да се изградят навици и всички да осъзнаят, че вече няма да се превръщате в следотърсач на чорапи из къщата и сами трябва да се грижат за дрехите си.

Успех!

 

Какво искат жените? Нов чифт обувки