Първото условие е да се откажем от евентуалното ограничаващо вярване, че не сме добри в заучаването на нова материя, да излезем от фиксираното мислене за себе си като за човек с не особено добра памет и умение за усвояване на нови знания. Без да си отворим съзнанието, че можем не по-малко от другите, че имаме достатъчен потенциал да се научим, няма как да учим бързо и ефикасно.[[more]]Второто условие е мотивацията, която ни движи към ученето. Добре е да забравим за причини от рода на: високи оценки на изпитите, заради родителите ни, за да вляза в това или онова училище или университет. Дори и да имаме такива цели, докато усвояваме принципите на ученето, е добре да ги оставим за малко настрана и да се задвижим от идеята принципно да се научим на умението да усвояваме нови знания бързо и ефективно, защото това умение ще ни е от помощ през целия ни живот.
Ето и няколко от основните ключове на принципното учене:
1. Да открием с какво животът е дълбоко очарователен за нас? Кое е нещото, което най-силно ни пленява в живота? Кое от фундамента, сърцевината на живота бихме искали да разберем и заучим? Как действа историята? Как работи науката? Какви принципи стоят зад човешкото поведение? Какво движи икономиката напред? Сътворението или еволюцията стоят зад обяснението на живота? Какво движи човешката еволюция напред? Дълбочината на разбиране и познание ли е по-важна за нас, или покриването на максимално много полета от целия пейзаж?... Най-вероятно е да се вълнуваме и да искаме да изучим няколко сфери или теми от живота. Сега е моментът да си направим списък с поне 20 такива, които бихме били дълбоко заинтригувани да разберем, да разучим, да проумеем. Ако не можем да съберем 20, добре би било да се опитаме да отворим съзнанието си и да намерим какво би било интригуващото за нас дори и зад сфери и теми, които принципно не считаме за особено интересни или подходящи за нас.
2. Повторение, практика и дисциплина – нищо ново, знам, но повторението е най-добрият механизъм за изграждане на нови връзки в мозъка, без които научаването е невъзможно. Целта не е запаметяване или наизустяване, а изграждане на нови асоциативни връзки в паметта. Затова ни е нужно да сме изпълнили първия ключ – да сме мотивирани, страстни, въодушевени, че ще научим нещо ново. Без това повторението води до изкуствено и краткотрайно запаметяване на факти.
3. Да си създадем свое място и време за учене – стая, кът, където няма да бъдем обезпокоявани, както и да посветим едно и също време от деня, в което да се отдаваме единствено на ученето.
4. Важен е стремежът да разберем как работи едно или друго нещо в реалността, какви принципи го движат, как се свързва с другите, какво стои в сърцевината му... Ако с подобен стремеж подходим към математиката, много по-вероятно е скоро след това да се справяме чудесно с аксиоми, теореми, сложни задачи, отколкото ако се опитваме да заучаваме всяка теорема или задача самоцелно, заради домашното, което имаме.
5. Воденето на бележки – по време на лекции, докато четем, докато заучаваме – е много ценна практика за извличане на есенцията на нещата, за съхранение на “инсайти” и обобщения, както и за задържането на информация в дълготрайната памет.
6. Да извикаме обратно в паметта си прочетеното – под формата на отговори на въпроси, разказ пред някого, писмено резюмиране на основното съдържание или нещо друго. Но ако само получим или прочетем една информация, без да си я припомним по някакъв начин в акценти, до два-три дни я губим в безкрайното море от данни, с които ни залива животът.
