Момичешки тайни

Как да намалим холестерола без лекарства

Само с диета и физическа активност

Как да намалим холестерола без лекарства

Снимка: Bruce Mars

Високият холестерол може да засегне всеки и е сериозно състояние, което увеличава риска от сърдечносъдови заболявания. Има фактори (гени, възраст, пол), които допринасят за него, освен това те не са под наш контрол и няма как да им повлияем.

За щастие, ако имате висок холестерол, можете да предприемете някои лесни стъпки, за да го намалите и да защитите здравето си. Насоките в статията предоставят ценна информация, която ще ви помогне да започнете понижаването на холестерола.

За да се случи това без помощта на лекарства и хапчета, е необходимо да се предприемат стъпки като: извършване на промени в хранителните навици, подобряване на физическата активност, ограничаване приема на алкохол и др.

Top of Form

Bottom of Form

Трябва да се има предвид, че съветите в статията могат значително да намалят нивото на холестерол в кръвта, но в някои случаи това може да не е достатъчно и да се наложи употребата на медикаменти, които се предписват от компетентно лице – доктор.

Дори да имате предписана лекарствена терапия, прилагането на написаното в статията ще позволи да постигнете по-бърз ефект, както и да се използват по-малки дози от медикаменти, които почти винаги се свързват и с нежелани странични ефекти.

Какво представлява холестеролът?

Холестеролът е восъчна субстанция, наподобяваща мазнините. Намира се по стените на клетките във всички части на тялото като нервна система, черен дроб и сърце.

Тялото използва холестерола, за да произвежда хормони, жлъчни киселини, витамин D и други вещества. При спортисти без наличието на холестерол би било невъзможно постигането на високи резултати, тъй като от него се синтезира най-анаболният хормон – тестостеронът.

Организмът е способен да произведе нужния му холестерол.

Холестеролът циркулира в кръвта, но не може да се движи самостоятелно. Придвижването му се осъществява чрез пакети, които се наричат липопротеини.

Два основни липопротеина спомагат за придвижванетo на холестерола в кръвта:

Липопротеин с ниска плътност (LDL – Low density lipoprotein). Също бива наричан „лош“ холестерол, защото придвижва холестерол към тъканите и артериите. По-голямата част от холестерола в кръвта е под формата на липопротеин с ниска плътност. Колкото по-високо е нивото на LDL холестерол в кръвта, толкова по-голям е и рискът от сърдечносъдови заболявания.

Липопротеин с висока плътност (HDL – High density lipoprotein). Бива наричан „добър“ холестерол, защото придвижва холестерола извън тъканите към черния дроб, който, от своя страна, го извежда от организма. Ниското ниво на HDL е предпоставка за сърдечносъдови заболявания и инсулт.

Наличието на прекалено много холестерол в кръвта може да затрудни придвижването му, тъй като той има свойството да се натрупва в стените на артериите. С течение на времето това натрупване може да стесни съдовете и да ги направи по-малко гъвкавки, състояние, наречено атеросклероза или „втвърдяване на артериите“.

Този процес може да се случи на кръвоносните съдове навсякъде в тялото, включително тези на сърцето (те се наричат коронарни артерии). Ако коронарните артерии се запушат частично с плака, кръвта няма да може да пренесе достатъчно кислород и хранителни вещества до сърдечния мускул. Това може да предизвика болка в гърдите или ангина.

Някои плаки, богати на холестерол, са нестабилни – имат тънка обвивка, която може да се спука и да освободят холестерол и мазнини в кръвта. Това освобождаване може да предизвика образуване на кръвен съсирек, блокиращ притока на кръв през артериите, и да причини инфаркт.

Въпреки че лошият холестерол (LDL) носи това име, той всъщност има полезна функция в тялото. Например при диабет се получава повишена киселинност на кръвта, която е опасна за стените на кръвоносните съдове. LDL холестеролът се струпва на това място, за да ги предпази.

От какво зависят нивата на холестерол?

Различни фактори могат да предизвикат нездравословни нива на холестерола. Някои от тях не могат да се променят, но върху други можем да окажем сериозно положително влияние.

Факторите, върху които не можем да влияем

Наследственост. Количеството LDL холестерол (лош холестерол), който тялото произвежда, и това, колко бързо го изхвърля то, отчасти се определя от гени. Въпреки това малко хора имат висок холестерол по единствената причина, че е наследен, и всеки може да предприеме действия за понижаването му.

Възраст и пол. Холестеролът в кръвта започва да се покачва на около 20-годишна възраст и продължава движение в тази насока до 60-65 годишна възраст. Поради тази причина колкото повече възрастта напредва, толкова повече се увеличава нуждата да се обърне по-сериозно внимание.

Факторите, върху които можем да влияем

Диета. Информацията е спорна, но последни проучвания разкриват, че наситените мазнини не се асоциират с високи липидни профили, дори точно обратното. Всички видове мазнини (без транс мазнините) могат да повишат нивата на добрия холестерол в кръвта. Проучването на английски.

Телесно тегло. Нездравословното телесно тегло е показателно за по-високи нива на триглицериди и повишен риск от сърдечносъдови заболявания. Мастната тъкан около органите създава допълнителен стрес.

Физическа активност. Свързва се пряко с повишаването на добрия холестерол в тялото.

Алкохол. Смята се, че минимално количество алкохол (най-вече качествено червено вино) може да има благоприятен ефект върху холестерола, но редовната консумация би повлияла негативно върху задачата за понижаването му. В случай че не консумирате алкохол, не започвайте, а ако консумирате, то ограничаването му може да се отрази положително.

Тютюнопушене. Пушенето има директна връзка с понижаването на добрия холестерол. Някои проучвания дори гласят: „Рискът от развитие на коронарна болест на сърцето при хора, които пушат, е 2-4 пъти по-голям спрямо тези, които не пушат.“

Въпреки че възраст, пол, генетика са извън нашия контрол, може да се направи много, за да се подобрят нивата на холестерола чрез диета.

До какво водят завишените нива на холестерол?

Когато нивото на холестерола и триглицеридите (мазнините в кръвта) стане прекалено високо, се увеличава опасността от развитие на съдържащите холестерол депозити (плаки) в кръвоносните съдове.

С течение на времето


 плаките причиняват стесняване на съдовете, което затруднява кръвотока и създава нарушения, известни като атеросклероза. Стесняването на кръвоносните съдове, снабдяващи сърцето с кръв (коронарните артерии), намалява доставката на кислород до сърдечния мускул. Това означава увеличен риск от миокарден инфаркт. По същият начин, намаленото количество кръвоток към мозъка води до риск от мозъчен инсулт. Сниженото кръвоснабдяване на долните крайници води до свързана с натоварване болка и риск от гангрена.

Намаляване на холестерола чрез диета

Омега 3 мастни киселини

Проучване (английски) показва как суплементирането с омега 3 има пряка връзка с увеличаване нивата на добрия холестерол (HDL) при пациенти с генетична хиперлипидемия (повишени нива на мазнините в кръвта).

Източници на омега 3 мастни киселини: масло от ленено семе, мазна риба, суплементи/хранителни добавки с рибено масло – Fish oil (риба тон, херинга, сардина, скумрия и сьомга)

Фибри

Наясно сме, че фибрите са полезни за здравето ни, но каква точно е връзката между тях и холестерола? Има два типа фибри – разтворими и неразтворими.

Разтворимите фибри се разтварят и сгъстяват във вода. Най-добре познати са със своя понижаващ ефект върху холестерола, когато се консумират с добре съобразен хранителен режим или диета.

Разтворимите фибри се състоят от лепкави вещества като смоли и пектин, които образуват вещество, наподобяващо гел в присъствието на течност. Този гел се свързва с холестерола и жлъчните киселини в тънките черва и ги транспортира извън тялото.

Друго предимство на тези фибри е, че спомагат за контрола и стабилизирането на кръвната захар, което е изключително полезно при диабет. Това се случва чрез забавяне на усвояването на храната. Също така осигуряват чувство за ситост, което има потенциала да помогне със загуба на излишно тегло.

Източници на разтворими фибри са овесени ядки, овесени трици, ечемик, боб, сладки картофи и бял картоф, броколи, аспержи, моркови, ябълки, круши, цитрусови плодове, ягоди, банани, бадеми и ленено семе.

Авокадо

Авокадото съдържа главно мононенаситени мазнини, които имат подобно действие на полиненаситените, спомагайки понижаването на лошия холестерол и поддържането на здраво сърце.

Мононенаситените мастни киселини имат редица ползи за сърдечносъдовата система. Понижават нивата на лошия холестерол, повишават тези на добрия, понижават нивата на триглицеридите. Също така има проучвания, показващи, че диети, съдържащи високи нива на мононенаситени и полиненаситени мастни киселини, могат да бъдат използвани при наличието на рискови фактори за сърдечносъдови заболявания.

Едно средно авокадо (200 грама) съдържа 30 грама мазнини – 20 от които са мононенаситени, както и 13 грама фибри.

Куркума

Както куркуминът, така и куркумата е изследвана и доказала се при намаляването на лошия холестерол (LDL) и общите нива на холестерол в кръвта. Нивата на триглицериди (съхранявани мазнини) също са били редуцирани при приема на куркумин.

Проучване показа, че добавянето на куркумин към храната в продължение на осем седмици успешно намалява VLDL (липопротеин с много ниска плътност), LDL (липопротеин с ниска плътност), общ холестерол и триглицериди. Също така се наблюдава повишено молекулно разграждане (катаболизъм) на холестерола.

Ядки и семена

Съдържат вещества, които могат да подобрят липидния профил и здравето на сърцето.

Ненаситени мазнини – Мононенаситените и полиненаситените мастни киселини имат свойствата да подобряват нивата на холестерола в кръвта.

Омега 3 – Както беше споменато в статията, редица проучвания показват ползите от консумацията на омега 3 мастни киселини при сърдечносъдови заболявания.

Фибри – Спомагат за изчистването на организма от лошия холестерол.

Витамин Е – Витамин, спомагащ поддържането на артериите здрави.

Стероли – Растителна субстанция, която има доказан ефект в борбата с висок холестерол.

Л-аргининАминокиселина, която спомага поддържането на артерите по-гъвкавки и подобрява притока на кръв.

Все пак трябва да се обърне внимание, че ядките и семената са калорични. Ако се включват в менюто, трябва да са добре съобразени с останалата част от диета или хранителен режим.

Физическа активност и холестерол

Физическата активност може да увеличи нивата на HDL холестерола (добър холестерол). Също така помага за регулирането на телесното тегло, диабета и високото кръвно налягане.

Аеробната физическа активност (енергично ходене, бягане, плуване) подобрява качеството на сърдечния мускул и увеличава белодробния капацитет.

С други думи, физическата активност е главен фактор срещу сърдечните заболявания. Дори и средно интензивни активности, ако са изпълнявани редовно, намаляват сериозно риска от сърдечносъдови заболявания.

Какво трябва да избягваме?

След като вече знаем какво може да ни помогне в контрола с холестерола, нека разгледаме и нещата, от които трябва да се пазим.


Транс мазнини. Наличие на транс мазнини може да се открие в маргарин, бисквити, вафли, торти, кексове, хамбургери и други. Могат да бъдат открити под имената: хидрогенирани мазнини, хидрогенирано растително масло и други подобни наименования.

Бърза храна. Едни от основните виновници за висок холестерол. Храните са пакетирани не само с транс мазнини, но и с рафинирани въглехидрати, захари и други съставки, които подобряват издръжливостта, вкуса и вида на продуктите им, но вредят на здравето ни и повишават холестерола.

Тлъсто месо. Пастърми, колбаси, тлъсти меса, най-вече пакетирани, често съдържат и по-горе изброените добавки.

Натрий. Изследвания са установили, че прекомерната употреба на натрий в диетата повишава кръвното налягане. Високото кръвно налягане е основен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания. Натрият е един от компонентите на готварската сол (натриев хлорид), но може да бъде открит и в други форми. Вместо да използвате големи количества сол, употребявайте подправки и билки, за да разнообразявате храната си.

Алкохол и цигари. Вече споменати в началото на статията.

Изследвания на холестерол и приети референтни стойности

Общ холестерол. Всичко над 200 милиграма на децилитър (mg/dL) се счита за над нормалното.

HDL (Добър холестерол) – Високи стойности се смятат за здравословни. Оптималните нива започват от 40 mg/dL. Този тип холестерол спомага за защита на сърцето и артериите чрез транспортиране на „лошия“ холестерол (LDL) извън тялото.

LDL (Лош холестерол) – Нормално е нивата на този холестерол да са под 130, като 100 е оптималното, а стойности над 160 вече се считат за завишени и е необходима консултация с лекар.

Триглицериди – Представляват мазнини, складирани в тялото. За нормални стойности на триглицериди се смятат нива около 40 mg/dL. Всичко над 150 mg/dL увеличава риска от сърдечносъдови заболявания и други здравословни усложнения.

Ако изследванията, които имате, не са в mg/dL, може да използвате това приложение за конвертиране на mmol/L и mg/dL.

Относно медикаментите и холестерола

Може да направите много, за да спомогнете подобряването нивата на холестерола, но както беше споменато в началото, има неща, които са абсолютно извън нашия контрол. Генетиката е сериозен фактор, определящ как точно тялото ще се справи с холестерола. Въпреки усилената работа на някои хора, отличните хранителни навици и високото фитнес ниво, понижаването нивата на холестерола може да е трудно.

Често тези хора се нуждаят от лекарска намеса. В този случай силно се препоръчва да посетите лекар и да получите рецепта с медикаменти, понижаващи нивата на холестерола. Както при всички лекарства, лекарствата за регулиране на холестерола не идват без странични ефекти. Разговор с вашия лекар ще гарантира, че разбирате рисковете. Тези лекарства обикновено имат малко странични ефекти (това зависи и от дозите) и се толерират лесно от повечето хора.

Отлична идея е първо да се опита регулацията на холестерола по здравословен начин, но ако всички опити се провалят, трябва да се потърсят и други опции. Както беше споменато, дори при назначена терапия с медикаменти съветите в статията могат да окажат сериозно положително влияние, понижавайки необходимите дози от медикаментите до постигане на по-бързи и по-дълготрайни резултати.

Лечението с медикаменти

Лечението с медикаменти, регулиращи липидните нива, по-скоро допълва, но не заменя промените в начина на живот. Терапията обикновено е продължителна или за цял живот. Изборът на медикаментите се определя от специалист.

Медикаментите, които намаляват нивото на липидите в кръвта, са: статини, никотинова киселина и нейните производни, фибрати и такива, които свързват жлъчните киселини.

Като клас медикаменти, статините предизвикват най-голямо понижение на холестерола в кръвта. В случай че целта на лечението не е постигната след 3 месеца лечение с един медикамент, може да се включи втори препарат.

Необходимо е да се знае, че повишеният холестерол се нуждае от постоянен контрол. Прекратяването или преустановяването на взети мерки може бързо да доведе до повишаване и възвръщане на риска от съдови нарушения, съществували преди началото им.

Bottom of Form

Заключение

Високите нива на холестерол най-често са свързани с наднормено тегло и нездравословен начин на живот.

Както вече беше споменато, наднорменото тегло се свързва пряко с повишени нива на LDL холестерол и ниски нива на HDL холестерол, което е рецепта за здравословни проблеми, включително атеросклероза и сърдечносъдови заболявания. Едно от най-добрите неща, които можете да направите за себе си, е да започнете редовна физическа активност в комбинация с прилагането на съветите, описани в статията.

Как да започнете, зависи изцяло от фитнес нивото ви. Важно е начинаещи да започнат бавно и постепенно да увеличават натоварването, за да избегнат нежелани травми и мускулна треска.

Добър старт за начинаещи са ниско интензивни кардио тренировки като ходене, джогинг, каране на колело, плуване или тренировки във вкъщи в рамките на 15-20 до 30 минути. След като подобрите фитнес нивото си, може да обмислите включването на по-агресивни методи като следване на по-стриктна фитнес програма и по-високоинтензивни кардио тренировки.

 

А сега ви припомняме статията на Станимир Михов за омега 3 мастните киселини и рибеното масло.