Намаляването и окончателното спиране на антидепресантите може да е също толкова мъчително, колкото депресията. Намаляването на дозата може да се извърши на етапи, но при всички случаи под наблюдението на медицински специалист. Това съветват от Националния институт за здраве и грижи (NICE) във Великобритания, след множество сигнали на хора, които са попаднали в нов кръг на ада при спирането на хапчетата. Особено в пандемията, много хора прибягнаха до тяхната помощ, но спирането им не се оказа по план.
Националният институт за здраве и грижи на Великобритания публикува препоръки за подобряване на медикаментозната терапия при психичните състояния. Това включва преценка дали е правилно за приемащия антидепресанти да спрат лечението си и след какъв период от време трябва да се извърши пълния отказ.
57% от хората от смесен, азитаски или британски произход от бившите британски колонии са завършили успешен курс на медикаментозно лечение за депресия в сравнение с 64% от хората от бяла раса. От тези заключения може да се направи извода, че не всички раси понасят еднакво антидепресантите и не еднозначно се повлияват при спирането им.
Многобройни са свидетелствата на пациенти, които казват, че спирането на антидепресантите е било по-мъчително от депресията. Според NHS предписанията за антидепресанти са достигнали рекордно високо ниво през 2022 г., като 8,3 млн души са имали нужда от тяхната помощ само в Англия.
Статистиката показва още, че около един на всеки шестима възрастни на 16 или повече години в Обединеното кралство е имал някаква форма на депресия до лятото на 2021 г., като процентът остава по-висок, отколкото преди пандемията.
Няма универсален подход за спиране на антидепресантите
Хората, страдащи от лека депресия, е препоръчително да се подложат на поведенческа или групова терапия преди медикаментозно лечение. Спирането им обаче е опасно и болезнено за голяма част от пациентите. В много случаи хората изпитват симптоми на абстиненция и продължителността на времето, което им е необходимо, за да се откажат безопасно от тези лекарства, може да варира опасно дълго.
Но трябва да се подчертае, че няма универсален подход за премахване на антидепресантите.
„Беше като постоянен махмурлук, но много по-силен“, свидетелстват много пациенти, преминали през ада на спирането на антидепресантите.
34-годишният Джон Джуниър приема антидепресанти от 2017 г., след като е диагностициран с депресия и общо тревожно разстройство. Постепенно увеличавайки дозата си сертралин, той казва, че лекарството значително му е помогнало да спре самоубийствените мисли, които преди са били постоянни за него.
Въпреки това, страничните ефекти са били непоносими за него.
„Имах ужасно сърцебиене, постоянно страдах от главоболие, мигрена, още по-силна тревожност. Появи ми се високо кръвно налягане, замайване“, разказва пациентът.
И още...
Той обаче не иска да приема повече лекарства, за да маскира другите симптоми.
„Стигнах дотам да си мисля, че ще бъда напълно зависим от антидепресантите“, казва той.
При локдауните в Англия младият мъж сам решава да спре лечението си, но не успява да се свърже с лекаря си.
„Телефонът беше винаги зает, това беше много дразнещо. Имах все повече и повече странични ефекти и антидепресантите не ми действаха по план. Просто знаех, че трябва да се отърва от тях.“
За да се измъкне от хапчетата, Джон казва, че много по-добре му се е отразил новия му навик – да ходи на фитнес. Започнал да прави и медитации, за да държи психичното си здраве под контрол.
Но въпреки успеха, който е постигнал сам, Джон препоръчва спирането на антидепресантите да се изготви от лекаря, който ги е изписал. И това да бъде индивидуален план за всеки:
„Мисля, че индивидуален план за отказ от антидепресантите е най-доброто за всеки. Така човек ще има ясен план какво и как да прави и гаранцията на медицински специалист, че знае какво прави“., казва младият мъж.
Как да различите депресията от тъгата
