Момичешки тайни

Етикетът на визитната картичка

Смята се, че визитните картички са древна китайска традиция – използвали са се от посетителите, които ги оставяли на специален поднос при влизането, с което улеснявали домакините...

Етикетът на визитната картичка

Запознаването, особено в последно време, често е последвано от размяната на визитни картички. Смята се, че визитните картички са древна китайска традиция – използвали са се от посетителите, които ги оставяли на специален поднос при влизането, с което улеснявали домакините. Французите оспорват първенството – известно е, че през XVII век те са били широко разпространени във Франция.

Смисълът на картичката е да се представи, а понякога и да се замени дадена личност (не институцията й) и по същество е някакво удостоверение за самоличност. Визитните картички биват лични – представляват само даденото лице, без да се посочват други данни освен пълното му име (във Великобритания картичките на жените са с по-големи размери, отколкото на мъжете), съвместни – на съпруг и съпруга, и служебни – добавят се данни за занятие, професия, месторабота и т.н.

В наши дни визитката губи или променя значението си. В Ню Йорк например почти никой вече не дава визитка, защото се смята, че ако не си способен да оставиш незабравимо впечатление у останалите, една визитка няма да промени нещата...

Но в миналото е имало строги правила за използването на визитната картичка, някои от които направо звучат смехотворно днес...

Изпращането на визитка е било равно на посещение: по пощата или с куриер това става в плик и се препоръчвало да бъде написан върху нея текст, който да предотврати използването й недоброжелателно по-късно. За предпочитане е било визитната картичка да се оставя лично, включително в случаите на изказване благодарност за покана за участие в обяд, вечеря или прием – в тези случаи се препоръчва един от ъглите да бъде сгънат (обикновено горният ляв или десен ъгъл или цялата лява или дясна страна), като това става най-често в случаите, когато посещаваните лица не са били намерени.

Първи оставяли картичките си младшите по ранг или по-младите по възраст.

Съпружеската двойка оставяла на друга двойка една картичка на съпруга и една съвместна – за съпругата, или по една за двамата.

Неженените мъже оставяли на съпружеска двойка две картички.

Жена никога не оставяла картичката си в дома на ерген, тя оставя по една за всяка жена в посещавания дом (над 18 години) и по една на своя съпруг за всеки възрастен (повече от три картички не е прието да се оставят).[[more]]- Когато жени са представени една на друга, то по-младата или тази, чийто съпруг заема по-ниско положение, трябвало да остави картичката си.

По общо правило, на визитка трябвало да се отговори не по-късно от 24 часа след получаването й.