Подготовката за първия учебен ден е трудна работа. Това е факт и всички го знаем. Още по-трудно става, обаче, когато пазаруваш не за един, а за двама ученици, и то в различни класове. Това ме чака и мен тази година с първолак и неговата кака седмокласничка. Събирам сили да се справя с тази сложна задача и планирам ли планирам, но някак не успявам да се мотивирам да тръгна по всички книжарници наред и да започна да купувам моливи, тетрадки, химикалки. И всеки иска своето си. “Мамо, мамо, за мен розови химикали и искам раница с надписи”, ми казва малката. А първолакът ми разказва как всичките му приятели вече имат тетрадки с Пес патрул и трябва да намерим същите. Същински ужас.
Тогава обаче, точно преди да се откажа и да реша, че този 15-ти септември ще се случи с любезното съдействие на мъжа ми за разнообразие, попадам на брошурата на Lidl. И какво да видя вътре? Не само несесери и моливи в розово, ами и кутия за храна, тетрадки, които отговарят на всички изисквания и още и още от всичко, което ми трябва. Нужно ли е да казвам, че хванах малчуганите и веднага се изстреляхме към най-близкия Lidl.
Още от вратата виждам къде стоят всички продукти за ученика и се насочваме смело към тях. Децата са нетърпеливи и ме дърпат натам със скоростта на светлината. Уау, има изключително голям избор. Веднага вадя списъка и започваме да подбираме нещата. За каката бързо грабваме несесер пълен с 31 части различни пособия за оцветяване. Взимам и онази кутия за храна - в розово и в синьо, няма как, трябват две. Слагам в количката химикалки, моливи, гумички и още канцеларски материали, за да имаме за повече време и бързо виждам нещо интересно.
Бяла дъска и маркери. Това е чудесно както за децата, така и за мен.
Мисля си как ще пиша на нея какво трябва да купим и така винаги ще си имаме мляко и няма да се оказвам без яйца, когато искам да приготвя нещо специално, ей така защото е сряда, а навън вали. Вече съм събрала почти всичко и каката и малкият са повече от доволни. Аз пък съм на седмото небе, когато изведнъж виждам нещо, което променя всичко. Не, това го нямам в списъка. Замислям се, но бързо преценявам - цената е повече от приятна и ей така с едно мигване и двамата вече имат нови въртящи се столове за бюрата. Виждам и едно шкафче с две чекмеджета и се замислям дали това няма да пасне идеално в онзи празен ъгъл, който се опитваме да запълним вече шест месеца. Добре, че взех колата.
Допълвам количката с още някои дреболии като телбод, симпатични тетрадки с надписи, с изчистени корици. Има дори нотни листи, а това се оказва все по-трудна находка. С препълнена количка, решавам, че сме напълно готови и е време да се запътим към дома, за да разопаковаме и подредим всичко.
Това е любимата ми част, признавам си.
Вече на касата разбирам, че по пътя малкият е грабнал и един занимателен комплект. Огледах го и ми допадна доста. Цели 22 части с различни формички, пластелини и какво ли още не. Това определено ще му помогне да развива креативност, а и може кака му също да го използва, така че го подредих с останалите покупки на лентата и се усмихнах на ведрата касиерка, която ме погледна с разбиране. Май не бяхме първите, които днес са отметнали покупките за първия учебен ден. Е, със сигурност формулата ни беше вярна, защото с една разходка до любимия Lidl си набавих всичко необходимо, та дори и повече. Като се замисля първият учебен ден, май не е толкова сложна работа, дори умножен по две.
С подкрепата на Lidl
