Били ли сте с разбито сърце наскоро? Не сте само вие. Всъщност болката, която човек изпитва при болезнена раздяла, е не само емоционална, а и реално физическа. Психолозите обясняват това явление, след като правят редица кардиограми на хора, преживели синдрома на разбитото сърце и забелязали нарушения в работата на най-важния мускул – сърцето.
Физиологичното изследване на този феномен е обект на изследване на Медицинския университет Станфорд. Проучването показа, че влюбените имат по-високи нива на хормона на щастието допамин, а той е отговорен за усещането за добро настроение, желание за живот и близост. Но и обратното е вярно – хората с разбити сърца изпитват физическа болка, защото нивата на този хормон са критично ниски и това се отразява като силно депресивно, тъжно и безизходно усещане за край и липса на смисъл от живота.
Този синдром се нарича „такоцубо“ и той се наблюдава по-изразено сред жените. 90 % от пациентите, диагностицирани със синдрома на разбитото сърце са от нежния пол, вероятно защото жените са по-емоционални и са подложени циклично на променящите се хормони в тялото.
Доскоро такоцубо беше силно подценяван и разглеждан женска емоционална слабост, но с времето медицината признава, че психичните преживявания се отразяват зле и на физическо ниво. Тоест страда не само душата и емоционалното ни тяло, страда и телесната ни същност, като усещането е за болки и умора в мускулите, главоболие, отпадналост, ниско кръвно, замаяност, сърцебиене, дори поява на страх от най-прозаични неща като тъмнината и тишината.
Жените, анкетирани за болката, която изпитват при разбито сърце, описват силата на емоционалната си болка сравнена само и единствено с болката от естествено раждане – т.е. болката е екстремно висока и непоносима, макар да не може да се посочи къде точно се усеща. Кардиолозите отбелязват, че синдромът на разбитото сърце се отразява дори на формата на сърцето, което става по-издължено и това променя начина му на работа. Затова е и усещането за сърцебиене.
Синдромът е забелязан за първи път в Япония през 90-те години на миналия век, когато пациенти се оплакват със симптоми, подобни на инфаркт, но без физически белези за това. Повечето пациенти се възстановяват до няколко седмици, но за някои усещането е като за животозастрашаващо състояние и буквално среща със смъртта.
При малък брой случаи разбитото сърце действително води но смърт, но в повечето случаи се касае за самоубийства, а не за физическа смърт поради обективни показания. Учените обаче забелязват, че хората сами подхранват синдрома кацумото като не се опитват да се измъкнат от миналото, а го преживяват отново и отново като гледат стари снимки, ходят на места, на които са ходели със своя бивш партньор, търсят начин да го срещнат или да чуят гласа му. Но това само подсилва усещането за тъга и болка.
Но никой не е застрахован от синдрома на разбитото сърце, защото любовта се регистрира от мозъка като вид зависимост, към която той се стреми да се върне отново. Най-бързият начин да се справим е да се влюбим отново, но мозъкът само ще регистрира новият пик на хормони на щастието, но няма да разбира от романтика. Защото това е творение на въображението ни.
Психотерапевтите съветват хората с разбити сърца да изразяват емоциите си и да не позволяват те да съсипват и физическото им тяло. Затова помагат психосеансите, танците, срещите с приятели, разходките в природата, спортът. И всяка активност, който кара мозъка да бъде зает с възприятия, различни от миналото и търсенето на старата доза допамин.
Ако това ви вълнува, ще ви бъде интересно и това:
