„Не е време за бизнес и Vogue винаги е бил адекватен на времето“, казва креативният директор на Conde Nast Раул Мартинес за новата корица на американското издание. Вместо по традиция да виждаме лицето на някой топмодел или известна личност, върху нея сега има само една червена роза, която според Мартинес символизира красотата, надеждата и пробуждането. Тя е проводникът между миналото и бъдещето на Vogue и е заснета от Ървинг Пен, едни от майсторите във фотографията и дългогодишен сътрудник на списанието.
Между 1967 и 1971 година Пен всяка година създава поредица от фотографии на цветя, които са публикувани в специално коледно издание на Vogue през 1971, а след това през 1980-а фотографът издава и книга, наречена „Цветя“. Нещо, напълно различно от модните му серии, но също толкова романтично, женствено и ефимерно като роклите, които обличаме. Първата корица, която Пен снима за списанието, е от октомври 1943 година и също представлява натюрморт. След това през 1948-а снима отново роза в чаша вода на фона на един от небостъргачите в Манхатън за корица. Затова не е изненада, че екипът отново му поверява тази нова и напълно различна корица.
В броя е включена и поредица от снимки на медицински работници, заснети от фотографа Итън Джеймс Грийн, като признателност към онези, които се борят с коронавируса на първа линия. Това споделя самата Ана Уинтур в обръщението си към читателите. „Не мога да повярвам, че пиша това само месец след като се върнах от Седмиците на модата в Европа, въпреки че сянката на вируса вече беше надвиснала над нас и с ужас наблюдавахме как се разгърна ситуацията в Италия“, споделя тя. За това издание тя кани и различни дизайнери, актьори, артисти, модели и фотографи, които чрез снимки и истории да покажат как живеят в новата си реалност на изолация. Част от тях вече са публикувани и в сайта.
„Това не е първият път, в който Vogue докуменира трудни моменти в историята ни", пише още Уинтур, отбелязвайки събития като поствоенна Европа, кризата със СПИН-а и терористичния акт от 11 септември. "Но с това издание бяхме на непозната територия, защото трябваше да правим всичко от разстояние. Благодаря на усилената работа и отдадеността на екипа на Vogue и се надявам, че създадохме нещо, което ще ни напомня и през следващите години, че бяхме загубили умението да се наслаждаваме на малките чудеса в живота ни всеки ден и радостта, която те ни носят.“
Кориците по света имат да ни кажат нещо
