През 1666 година в Киото било издадено първото японско модно списание, наречено 小袖雛形本 – косоде хинагата. Това бил подробен каталог за производство на кимона, с чертежи на моделите и на шарките по тях. Отначало каталогът бил съвсем опростен и черно-бял, а цветовете на моделите се уточнявали с шивача. Много скоро, обаче, големият успех на тези каталози накарал създателите им да ги обогатят и те заприличали досущ на съвременните модни списания. Вътре имало вече не само кройки, но и рисунки на жени, облечени в съответното кимоно, с подходящ за него пояс и модерна за времето прическа. Имало илюстрации от самите ателиета, които показвали етапите в изработването на едно кимоно – продължителна, изцяло ръчна работа.[[more]]Постепенно каталозите станали цветни, а образци на кимона, ушити от такива албуми, има и до днес в музеите на Япония. Интересен детайл е например фактът, че по дрехите си японките слагали надписи – още преди четири века – за да подчертаят своята образованост и добър вкус.
В модата всичко ново е добре забравено старо. А понякога – много старо!
