ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пътуване във времето

Пътуване във времето

 

Общоизвестен факт е, че в модата почти всичко ново е добре забравено старо. Всеки сезон чуваме как се връщат „осемдесетте“ или „шейсетте“ или всякакви други трендове и кройки, за които майките и бабите ни казват – „Това се носеше и по мое време“. За наближаващата есен една от най-интересните, поне за мен, тенденции е тази идваща от далечните години около Втората световна война – с други думи 40-те години на миналия век. Може би последното десетилетие в модата, в което жените са завладявали умовете и сърцата на мъжете без да показват никаква гола плът и без да носят тесни, къси или предизвикателни дрехи. Всичко е в играта на силуетите, в елегантната походка, в загадката на женския поглед, мъжките кройки, меките материи, плътните чорапи, малките копчета, ръкавиците, кожените наметки, шапките, перлите и вълшебната pencil skirt . Да си припомним големите звезди на онова време – Марлене Дитрих, Грета Гарбо, Коко Шанел – влиянието на техния личен стил е видимо в есенните колекции на Прада, Готие, Дона Каран, Гучи, Галиано или Вютон. Интересно е да се видят моделите им, които внушават сила и сексапил със закопчани до горе копчета, разкроени поли и прибрани коси. Не е зле всяка от нас да добави и това умение в арсенала си – всепобеждаващата сила на жената, която е красива облечена в повече, вместо в по-малко!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...