През последното десетилетие Ganni се открои на модната сцена, а всяко Instagram момиче иска да притежава модел на една от най-известните скандинавски марки. Едва ли преди девет години, когато създават свой лейбъл, двойката Ditte и Nicoaj Reffstrup от Дания предполага, че днес тяхното „дете“ ще е сред най-продаваните в Net-a-porter и Brown. И не само. Ganni отдавна е сред фаворитите на онези, които искат да постигнат хармонията и елегантността на скандинавките. „Навсякъде можете да видите добре облечени хора, но не става въпрос само за стил, а за увереността, която притежават тези момичета. Може би това идва от обществото ни, което е балансирано, удобно и по-малко стресиращо спрямо останалите по света. И това се отразява върху момичетата и стила им“, споделя Nicolaj пред Harep's Bazaar, който се грижи за финансовата част на Ganni в ролята си на изпълнителен директор.
„За мен момичето Ganni е състояние на духа. Момиче, което се чувства добре в кожата си и не се старае толкова видимо да изглежда модерно. Когато го видиш, усещаш тази лекота и точно това е привлекателното“, допълва Ditte, която е творчески директор на бранда.
Донякъде успехът се дължи и на позиционирането й на пазара – Ganni е в луксозния сегмент, но въпреки това цените им са по-достъпни. Те са намерили онази златна среда между Zara и Dior, която предлага високо качество и рафиниран дизайн на не твърде висока цена. Nikolaj обаче споделя, че точно това е трудното, защото е много по-лесно един много скъп продукт да се приеме за изключителен. Но когато трябва да го направиш едновременно достъпен и луксозен, е истинско предизвикателство, защото много лесно той може да изгуби своята привлекателност. И двамата вече девет години се опитват балансирано да поддържат цена и качество с мисълта за бъдещето, а не в преследване на лесна и бърза печалба и популярност. Още повече че когато създават Ganni, марки като Alexander Wang и Isabel Marant рязко покачват цените си, което за Ditte и Nicolaj е погрешен ход, който те никога не биха направили.
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...