ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

От първия ред

От първия ред

Аз лично помня добре тези съвсем близки времена, когато за да видя новите колекции на модните къщи трябваше да чакам снимките в списанията следващия месец; след това си спомням и как се появиха сайтовете за мода, където новините идват за няколко часа; помня и как се опитвах да гледам първото в света online излъчване на модно шоу (разбира се на Макуин) и как не успях, защото от многото заявки сървърът беше блокирал; и в последните два-три сезона вече можем да гледаме директно и от първия ред някои от най-хубавите колекции в света. Още не мога да свикна с това и всеки път ми е приятно и се вълнувам.

Днес седмицата на модата започна с шоуто на Gucci, което можеше да се гледа на сайтовете на Vogue и Harper’s Bazaar. Не съм голям почитател на марката, но е трудно да се отрече превъзходното качество и безупречния стил на работа на Фрида Джанини, която някак си винаги успява да е на ръба на прекаленото, без да преминава към откровен кич. До мен в офиса седи най-големият фен на Gucci сред приятелките ми, така че отделихме десет минути, за да изгледаме какво предлага модната къща за следващата есен/зима.  Трябва да призная, че поне половината модели бяха наистина впечатляващи, стилни и луксозни, в най-добрите традиции на Гучи от времето на Том Форд. А в обувките направо сме влюбени! Гледано от първия ред всичко беше зашеметяващо – цветовете, материите, движението на моделите, самата атмосфера. Надявам се да личи и по снимките, поне малко.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...