ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мъжкият халат – денди във всички времена

Мъжкият халат – денди във всички времена

Всяка статия на тема „денди“ трябва да започва с мисъл на Оскар Уайлд - и ето нещо по темата: „Човек трябва да бъде или произведение на изкуството, или да носи произведение на изкуството.“Макар да не е истинско произведение на изкуството, от създаването си до днес мъжкият халат си остава една от най-луксозните дрехи в мъжкия гардероб, изработен неизменно от скъпи и качествени материи и носен само от мъже с доказан вкус и стил. Дори и днес, когато популярността му отдавна е преминала своя връх, в мъжките колекции на модни къщи като „Том Форд“, „Етро“, „Долче и Габана“, „Дрис Ван Нотен“, „Луи Вютон“ неизменно присъстват мъжките халати като напомняне за тази интересна глава от развитието на гардероба на истинския денди.

Историята на халата за почва в далечния ХVІІ век. Оказва се, че той е по-стар дори от мъжките панталони. Първите халати били вдъхновени от дрехите на Изтока и затова ги наричали „персийска“ или „индийска“ роба. Изработвали се от много плътна коприна и изглеждали почти като сега – нямали копчета и се загръщали около тялото, като се завързвали със специален шнур или колан.

През ХІХ век истинските джентълмени се обличали изискано, в убити цветове, а вкъщи неизменно били по халат – от сутрин до вечер. Имало дори специални халати за пушене, често в комплект с шапчица, за да се предпазват косите от дима. Именно от тази дреха дошло името „смокинг“, с която днес се нарича официалният мъжки костюм. Всъщност дрехата за пушене доста напомняла на халат, само че била по-къса и мъжете я обличали вечер в специалните мъжки стаи за пушене вместо официалния си редингот, за да не го прогорят с пепел от цигарата и да го предпазят от дима. Смокингът имал сатенени ревери - както и до днес - защото от тях пепелта се почиствала лесно.

Разбира се, по халат се приемали и гости през деня, така че той бил не по-малко скъп и добре изработен от останалите дрехи на домакина. Тъй като тогава нямало парно отопление, разбира се, халатът се носел върху панталона и ризата, като често се шиел от плътен памучен или дори вълнен плат, с елементи от сатен на ревера и маншетите.

В началото на ХХ век халатите станали толкова популярни, че мъжете ги избирали не по-малко внимателно от костюмите си. Дължината им била почти до глезените и било задължително на джоба да има избродирани инициалите на собственика. Всичко това може да се види в киното – в старите холивудски филми мъжете са по халати почти толкова често, колкото и по костюм.

Днес за съжаление халатът е дреха, която почти напълно е изчезнала от ежедневния гардероб на мъжете. За него носталгично ни напомнят само модните списания и черно-белите филми.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...