Мода

Мъжкият халат – денди във всички времена

Всяка статия на тема „денди“ трябва да започва с мисъл на Оскар Уайлд - и ето нещо по темата: „Човек трябва да бъде или произведение на изкуството, или да носи произведение на изкуството.“

Мъжкият халат – денди във всички времена

Всяка статия на тема „денди“ трябва да започва с мисъл на Оскар Уайлд - и ето нещо по темата: „Човек трябва да бъде или произведение на изкуството, или да носи произведение на изкуството.“[[more]]Макар да не е истинско произведение на изкуството, от създаването си до днес мъжкият халат си остава една от най-луксозните дрехи в мъжкия гардероб, изработен неизменно от скъпи и качествени материи и носен само от мъже с доказан вкус и стил. Дори и днес, когато популярността му отдавна е преминала своя връх, в мъжките колекции на модни къщи като „Том Форд“, „Етро“, „Долче и Габана“, „Дрис Ван Нотен“, „Луи Вютон“ неизменно присъстват мъжките халати като напомняне за тази интересна глава от развитието на гардероба на истинския денди.

Историята на халата за почва в далечния ХVІІ век. Оказва се, че той е по-стар дори от мъжките панталони. Първите халати били вдъхновени от дрехите на Изтока и затова ги наричали „персийска“ или „индийска“ роба. Изработвали се от много плътна коприна и изглеждали почти като сега – нямали копчета и се загръщали около тялото, като се завързвали със специален шнур или колан.

През ХІХ век истинските джентълмени се обличали изискано, в убити цветове, а вкъщи неизменно били по халат – от сутрин до вечер. Имало дори специални халати за пушене, често в комплект с шапчица, за да се предпазват косите от дима. Именно от тази дреха дошло името „смокинг“, с която днес се нарича официалният мъжки костюм. Всъщност дрехата за пушене доста напомняла на халат, само че била по-къса и мъжете я обличали вечер в специалните мъжки стаи за пушене вместо официалния си редингот, за да не го прогорят с пепел от цигарата и да го предпазят от дима. Смокингът имал сатенени ревери - както и до днес - защото от тях пепелта се почиствала лесно.

Разбира се, по халат се приемали и гости през деня, така че той бил не по-малко скъп и добре изработен от останалите дрехи на домакина. Тъй като тогава нямало парно отопление, разбира се, халатът се носел върху панталона и ризата, като често се шиел от плътен памучен или дори вълнен плат, с елементи от сатен на ревера и маншетите.

В началото на ХХ век халатите станали толкова популярни, че мъжете ги избирали не по-малко внимателно от костюмите си. Дължината им била почти до глезените и било задължително на джоба да има избродирани инициалите на собственика. Всичко това може да се види в киното – в старите холивудски филми мъжете са по халати почти толкова често, колкото и по костюм.

Днес за съжаление халатът е дреха, която почти напълно е изчезнала от ежедневния гардероб на мъжете. За него носталгично ни напомнят само модните списания и черно-белите филми.