Мода

Модата като израз на протест

Облеклото е език, с който хората могат да изразят мирно, но ясно мнението си, а силата му се крие във видимостта.

Модата като израз на протест

"Paris Ladies in Their Winter Dress", Isaac Cruikshank - Wikipedia

“Историята на дрехата е история на протестите”, Куентин Бел

Защото именно от ограниченията в облеклото на дадена епоха се ражда модата на следващата. Свободата на обличане е и една своеобразна свобода на тялото. Чрез дрехите, които носим, изразяваме своята индивидуалност и всеки път в историята, когато властта се е опитвала да я ограничи, хората са намирали начини да си я върнат.

В края на 90-те години на XVIII век в Париж се появява аристократична субкултура от оцелелите от Царството на терора политическите противници. Те били ексцентрични декаденти и шокирали Републиката с облеклото си. Жените се обличали в дълги рокли, вдъхновени от ефирността на гръцките богини, които обаче разкривали формите на телата им (абсолютно недопустимо по това време). Носели руси перуки, само защото са били забранени от властта. С това преувеличено облекло те се подигравали на Луи XVI и Мария Антоанета и определено не оставали незабелязани.

Ще бъдеш в бяло…

В началото на ХХ в. жените от движението на суфражетките избират да се облекат изцяло в бяло. По този начин успяват да се откроят, благодарение и на черно-белите снимки, които засилват контраста между тях и средата. Но без да бъдат провокативни, за да избегнат всякакви обвинения. Избирайки бялото като универсален женски цвят, те показват, че не отричат пола си, а напротив, заявяват го и искат да бъдат третирани наравно с мъжете. Това е бил и един достъпен начин на протест, за да може всеки да се включи. Следвайки техните стъпки, през 2019 г. жените в американския Конгрес е облякоха в бяло, за да покажат, че държат на икономическата стабилност на жените в обществото. 

“Всеки, който става сутрин и се облича, знае, че модата е език“, Керън Бен-Хорин

Да, облеклото е език, с който можем да изразим мирно, но ясно мнението си, а силата му се крие във видимостта. Когато словото е цензурирано и никой не иска да ни изслуша, ще ни види. От ексцентрични облекла на френските декаденти на 18 век, през късите поли през 60-те години на 20 век, пънк прическите, тениските с послания и розовите шапки на движението #MeToo, ние не спираме да търсим начини да отстояваме позицията си. И вярвам, че няма и да спрем, защото модата е израз на индивидуалността, а обществото се състои от индивиди. 

 

Модата като огледало на епидемията