Един век е минал от времето, когато името на Мариано Фортуни било познато на всяка добре облечена жена в Европа. Той бил един от най-известните моделиери в началото на миналия век и някои от дрехите, които шиел, си остават актуални и до днес. Нещо повече – никой и досега не може да направи подобни – въпреки чудесата на техниката и технологиите, достъпни за модните къщи в наше време.[[more]]Мариано Фортуни е роден на 11 май 1871 година в семейството на известен испански художник, но остава сираче едва на три годинки. Заедно с майка си той пътува много из Европа, живее във Венеция и Париж и получава добро образование, включително в областта на изкуствата. Освен дизайнер, той бил талантлив художник, скулптор, архитект и фотограф.
През 1907 година Фортуни създава и патентова технология за плисиране на коприна, която и до ден днешен носи неговото име. От тази плисирана тъкан той създал най-известните си рокли, наречени Delphos – рокли-хитони в гръцки стил, които били истинска революция за времето си. На фона на стегнатите в корсети жени с рокли плътно по тялото, произведенията на Фортуни били удобни, леки и елегантни. [[quote:0]]Негови клиентки били Сара Бернар и Айседора Дънкан, заради които роклите Delphos станали символ на свободните жени със собствен стил и за всяка дама в Европа било задължително да има такава дреха в гардероба си.
Методът на плисиране е известен, но си остава неповторим. Коприната се нагъвала ситно, обработвала се със специален разтвор, а след това минавала през порцеланови валяци. Въпреки че теорията е ясна, все още никой не може да направи такива плисета и всички такива рокли, които звездите носят в наше време, са оригинали на Фортуни от преди век. В края на подгъва на роклята и по ръкавите се зашивали мъниста от муранско стъкло, за тежест. Роклите периодично се връщали в модната къща и там имали грижата да ги почистят и изгладят. Всички бои, с които се боядисвала коприната били натурални, за всяка клиентка се създавал отделен нюанс, като се взимали предвид влиянието на движението и светлината върху цвета. Самите рокли се продавали елегантно опаковани в… кутии за шапки.
Тези красиви и удобни дрехи първоначално били наричани „рокли за чай“, защото идеята на художника била на дамите да им е удобно у дома, когато посрещат гости за следобеден чай. Постепенно славата на Делфийската рокля станала много по-голяма, за да достигне чак до наши дни. Тя е призната за една от знаковите рокли в модата и не е загубила актуалност и до днес – като всяко истинско произведение на изкуството.
