ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Една мечта, която свършва утре

Една мечта, която свършва утре
„Това наистина беше една мечта. Утре тя ще свърши.“ Това са думите на Кристиан Лакроа по повод работата му за модна къща Schiaparelli, за които той направи еднократно малка Haute couture колекция, представена онзи ден в Париж.
 
Представянето на тези изключителни осемнадесет модела стана най-забележителното събитие на седмицата на висшата мода, посетено от модни редактори и много дизайнери в знак на почит към великата Елза Шиапарели, но също така и към огромния талант на Лакроа, чиято липса на голямата модна сцена се усеща и до днес – дизайнерът не се занимава с мода откакто беше принуден да закрие едноименната си модна къща в началото на кризата.
 
Каква е историята зад този моден спектакъл? Като дете Лакроа намира на тавана на леля си стари списания Vogue от годините преди и след войната и моделите на Шиапарели пленяват въображението му завинаги и оставят отпечатък върху цялото му творчество. Миналата година сегашните собственици на марката Schiaparelli го канят да направи една колекция и той се заема с огромен ентусиазъм. Преглежда целия архив на Елза Шиапарели и прави повече от 100 скици, от които накрая използва само 18. Всички до една са вариации на тема Schiaparelli – като се започне от прочутите конусовидни шапки, които самата дизайнерка обичала да носи, яркият розов цвят, наречен Shocking, който тя измислила и с който я асоциират и до днес, репликите на най-известните й модели, омарът, който Дали нарисувал върху нейна рокля, но направен от Лакроа като шапка и дори прочутата бамбукова клетка, която тя имала в ателието си. Особено интересни са вариациите на тема джобове, които Лакроа е направил – самата Шиапарели през войната шиела дамските дрехи с огромни външни джобове, защото както сама казвала, при бомбардировките жените не могат да тичат навън с чанти и трябва всичко важно да се събира по джобовете.
 
Едва ли от комбинацията на две изключителни имена в модата може да се очаква нещо по-малко прекрасно. Остава само да вярваме, че както казват в киното – „винаги ще има утре“.
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...