Да покаже чрез дрехите не кои са хората, а кои искат да бъдат и за кого искат да ги приемат – това е била безкрайно трудната задача пред художника по костюмите във филма „Американска схема“ Майкъл Уилкинсън. Той трябвало да облече двама мошеници и един двуличен полицай, така че да покаже само с дрехите им техните характери, проблеми и развитието им в хода на действието.
Признавам си, че по време на целия филм възклицавах възторжено: „Погледни тази рокля на Фюрстенберг“, „Виж тази чанта на Гучи“, „Жестоки очила“ и така през десет минути - толкова култови и лесно разпознаваеми красиви неща има на екран. Приятелките ми решиха, че дрехите на Ейми Адамс са прекалено разголени и костюмите в „Американска схема“ станаха една от основните теми за разговор след прожекцията. Това ме накара да потърся информация и да видя как са създадени визуално образите на главните герои и какво стои зад всички страхотни дрехи и аксесоари във филма. А номинацията за Оскар за костюми само потвърждава, че Уилкинсън е свършил страхотно работата си.
Действието на филма се развива в края на 70-те години. Период, в който хората се обличат все едно „всеки ден е Хелоуин“ според Майкъл Уилкинсън. За работата си във филма той проучва най-подробно модата от онова време и най-прочутите икони на стила от тогава – Бианка Джагър, Лорън Хътън, Даян фон Фюрстенберг, Джери Хол, а от мъжете Хю Хефнър и Серж Генсбург. Повечето използвани във филма дрехи, аксесоари, обувки и дори бельо са или оригинали от онова време или точно направени копия. Целта е била героите да изглеждат богати и благонадеждни – за целта Ейми Адамс е облечена с най-модните и екстравагантни дрехи, героят на Крисчън Бейл е главно с кадифени костюми, защото меката материя предизвиква доверие, жена му (Дженифър Лорънс) е ексцентрична извън мярката, а Брадли Купър претърпява развитие от небрежен към наконтен, напълно в духа на времето.
Филми като този са цяла енциклопедия за модата в определена епоха. Още повече всичко е пресъздадено напълно автентично – дори бельото. През 70-те жените не носели сутиени, поне не и онези, които диктували модата, така че умопомрачителните деколтета изобщо не са преувеличени. Дрехите били главно от синтетични материи, с които съвременните актьори много трудно свикнали. Банските, напротив, били от памучно макраме и с тях изобщо не можело да се влиза във вода, разваляли се напълно. Панталоните на мъжете били тесни в ханша и с много висока талия и Брадли Купър се оплаквал от тях непрекъснато. Жилетките били неизменна част от костюма, а десените били на карета или квадратчета.
Дали ни изглеждат смешни, вулгарни или забавни, това във всеки случай означава, че костюмите са ни впечатлили и сме ги запомнили, а защо не и че сме научили още малко от пъстрата история на съвременната мода.
