ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Дрехите, които разказват истории – костюмите в „Американска схема“

Дрехите, които разказват истории – костюмите в „Американска схема“

Да покаже чрез дрехите не кои са хората, а кои искат да бъдат и за кого искат да ги приемат – това е била безкрайно трудната задача пред художника по костюмите във филма „Американска схема“ Майкъл Уилкинсън. Той трябвало да облече двама мошеници и един двуличен полицай, така че да покаже само с дрехите им техните характери, проблеми и развитието им в хода на действието.

Признавам си, че по време на целия филм възклицавах възторжено: „Погледни тази рокля на Фюрстенберг“, „Виж тази чанта на Гучи“, „Жестоки очила“ и така през десет минути - толкова култови и лесно разпознаваеми красиви неща има на екран. Приятелките ми решиха, че дрехите на Ейми Адамс са прекалено разголени и костюмите в „Американска схема“ станаха една от основните теми за разговор след прожекцията. Това ме накара да потърся информация и да видя как са създадени визуално образите на главните герои и какво стои зад всички страхотни дрехи и аксесоари във филма. А номинацията за Оскар за костюми само потвърждава, че Уилкинсън е свършил страхотно работата си.

Действието на филма се развива в края на 70-те години. Период, в който хората се обличат все едно „всеки ден е Хелоуин“ според Майкъл Уилкинсън. За работата си във филма той проучва най-подробно модата от онова време и най-прочутите икони на стила от тогава – Бианка Джагър, Лорън Хътън, Даян фон Фюрстенберг, Джери Хол, а от мъжете Хю Хефнър и Серж Генсбург. Повечето използвани във филма дрехи, аксесоари, обувки и дори бельо са или оригинали от онова време или точно направени копия. Целта е била героите да изглеждат богати и благонадеждни – за целта Ейми Адамс е облечена с най-модните и екстравагантни дрехи, героят на Крисчън Бейл е главно с кадифени костюми, защото меката материя предизвиква доверие, жена му (Дженифър Лорънс) е ексцентрична извън мярката, а Брадли Купър претърпява развитие от небрежен към наконтен, напълно в духа на времето.

Филми като този са цяла енциклопедия за модата в определена епоха. Още повече всичко е пресъздадено напълно автентично – дори бельото. През 70-те жените не носели сутиени, поне не и онези, които диктували модата, така че умопомрачителните деколтета изобщо не са преувеличени. Дрехите били главно от синтетични материи, с които съвременните актьори много трудно свикнали. Банските, напротив, били от памучно макраме и с тях изобщо не можело да се влиза във вода, разваляли се напълно. Панталоните на мъжете били тесни в ханша и с много висока талия и Брадли Купър се оплаквал от тях непрекъснато. Жилетките били неизменна част от костюма, а десените били на карета или квадратчета.

Дали ни изглеждат смешни, вулгарни или забавни, това във всеки случай означава, че костюмите са ни впечатлили и сме ги запомнили, а защо не и че сме научили още малко от пъстрата история на съвременната мода.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...