ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Добре облеченият мъж е…

Добре облеченият мъж е…
… с добър вкус? Крайно недостатъчно. 
 
До него има момиче с добър вкус? И това помага, но не е най-важното. 
 
Всъщност има две неща, без които добре облеченият мъж не може – самочувствие и чувство за хумор. Първото, за да не се притеснява да експериментира от време на време с цветове или комбинации от дрехи, които по принцип са му непривични, а второто, за да понесе по-леко несполучливите експерименти, които са неизбежни. Впрочем за едно добре облечено момиче важи абсолютно същото. И да не забравяме, че човекът носи дрехата, а не обратното и самоувереността в този смисъл винаги е плюс.
 
Мъжките ревюта в Милано тези дни са доказателство за това. Всички дизайнери отново показват неща, които са колкото красиви и впечатляващи, толкова и невъзможни за носене по софийските улици. Като се изключи някоя и друга цветна риза, на които винаги гледаме с одобрение, едва ли скоро ще стигнат до нас панталоните над глезена, пъстрите сака, десените на цветя на Гучи, комбинациите цветно с цветно на Мисони или доста ексцентричните пъстри блузи върху ризи на Прада, ярко сините костюми на Келвин Клайн или безупречните дрехи в розово на Ферагамо. Остава само да им се любуваме на подиума и да подкрепяме всеки сполучлив моден избор на мъжете наоколо. Има и такива за щастие.
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...