Легендарните дизайнери на 20-ти век отдавна са заели местата си в Пантеона на безсмъртните в модата – Диор, Шанел, Баленсиага, Ланвен. Едно име липсва сред тях. Име, познато досега на много тесен кръг от професионалисти – Чарлз Джеймс – първият американски кутюрие.
Самият Кристобал Баленсиага казвал, че Джеймс „не само е най-великият американски кутюрие, но и единственият в света дизайнер, който успя да въздигне Haute Couture от занаят до изкуство“. Тази година традиционната изложба в музея Metropolitan, посветена на модата, ще отбележи живота и творчеството на Чарлз Джеймс, така че скоро за него ще се заговори по целия свят и този гениален и ексцентричен дизайнер ще получи заслужено признание.[[more]]Чарлз Джеймс е роден през 1906 година в Лондон, в семейството на висш английски военен и дама от висшето общество на Чикаго. След като е изхвърлен от училището, в което учи – едно от най-добрите в Англия – той заминава за Чикаго и започва да работи в ателие за шапки с фамилията на майка си, защото баща му изобщо не одобрявал увлечението му по модата. Скоро Чарлз става толкова известен шапкар, че открива няколко собствени магазина и се премества в Ню Йорк. Там той започва да шие и дрехи. Главната причина името му да не придобие известност, подобно на съвременниците му Диор или Баленсиага, е защото Джеймс не правел колекции, той работел абсолютно и само за избрани клиенти, много богати дами, които си избирал сам. Прочут с острия си език, Джеймс бил в състояние да върне някоя потенциална клиентка, защото не му харесвала походката й. При това й го казвал!
Дрехите на Чарлз Джеймс били силно повлияни от уменията, които придобил като шапкар. За него формата била всичко – той не шиел дрехи по тялото на жената, а моделирал формите й с дрехите си. Клиентките му казвали, че облечената в негова рокля жена няма недостатъци! Било всеизвестно, че ако на едно светско събитие има жена в рокля на Джеймс, то тя е най-красивата.[[quote:0]]Кройките на роклите му приличали на чертежи на инженер – той пръв започнал да прави от пластмаса различни приспособления, с които да държи корсета и кринолина на творенията си. Така те били удобни за носене, а същевременно толкова здраво направени, че повечето можели да запазват формата си дори и когато са съблечени. Неговият приятел – уличният фотограф Бил Кънингам – го наричал „Айнщайн на модата“, а жените облечени от него „екзотични птици от омагьосана гора“. За всеки случай Джеймс учел всичките си клиентки как да ходят, да сядат и дори да говорят. Той бил непоносим перфекционист, можел да шие един ръкав два месеца. Същевременно не разбирал нищо от финанси и бил толкова конфликтен, че не можел да работи с никого, така че в края на живота си останал напълно разорен и съвсем сам.
Много от роклите на Джеймс сега са собственост на различни музеи, други са в частните колекции на семействата на прочутите му клиентки. Всяка негова дреха си имала име и била направена със стопроцентова всеотдайност и съвършенство. В нашия свят на fast fashion и непрекъснато променящи се тенденции, това наистина може да се види само в музеите.
