ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ботушите, без които не можем

Ботушите, без които не можем

Да си представим зимния си гардероб без ботуши е немислимо за съвременните момичета. Всъщност, само до преди 50 години жените изобщо не носели ботуши. Имало единствено дамски модели за езда. Ходело се с обувки целогодишно, като евентуално за по-студеното време имало модели до над глезена с връзки.Ботушите за момичета се появили в началото на 60-те години. Наричали ги Go Go boots -  изразът идвал от френската дума la gogue, която означавала радост, щастие. Нищо чудно –за бабите ни без съмнение било истинско щастие да имат топли и удобни ботуши, с които да са елегантни и в студеното време. Първият дизайнер, чието име останало завинаги свързано с елегантните дамски ботуши, бил Андре Куреж (André Courrèges). Други модни къщи, които правели свои модели, били Мери Куант, създателката на мини полите, и Ив Сен Лоран. Любопитно, но се смятало, че ако едно момиче е с много къса пола и ботуши, това е консервативно облекло, защото голяма част от краката й са покрити. Така че жените с къси поли и ботуши изобщо не изглеждали предизвикателно по онова време.

През 70-те години на миналия век изразът Go Go boots изчезнал и дамските ботуши станали просто „ботуши“. Но всяка от нас знае, че добре изглеждащите, топли и удобни ботуши и до днес са радост за момичетата.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...