ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Акула във формалин

Акула във формалин

Преди време четох едно интервю на Майкъл Кънингам по повод последната му книга „Преди да падне здрач“. В книгата има такъв епизод – едната героиня – Бети – разбира, че е болна от рак в напреднал стадий. В същия ден тя отива в музея „Метрополитън“, за да види прочутата инсталация на Деймиън Хърст с акулата (която е нито повече, нито по-малко от истинска акула в аквариум от формалин). Както всеки човек, Бети се надява изкуството да й помогне да намери красота, очарование, надежда, вълнение…и  забрава. Кънингам казва в интервюто си, че според него цялото съвременно изкуство, а в частност Хърст чрез акулата си, казва: „Нямам нищо за теб, Бети, нямам утешение. Виж акулата и се разкарай!“. И Кънингам пита какъв е смисълът на това изкуство, което се прави само за пари и не може да предложи на хората утешение и емоции в трудни за тях времена…

Днес започна седмицата на висшата мода в Париж. Това дори не е седмица, а четири дни, защото в света има само около дузина модни къщи, които все още могат да си позволят да изработват ръчно ушити и неописуемо скъпи рокли-уникати. Но в тези четири дни в годината се вижда в абсолютна степен величието и красотата на изкуството мода. Днес беше ревюто на модна къща Диор. За втора година без Джон Галиано и все още без негов заместник като главен дизайнер. Показаното на ревюто днес е много силно повлияно от петдесетте години на миналия век и дрехите, които самият Кристиян Диор е правил – широки поли, тънки талии, удобни лачени обувки, бродирани цветя… Да, това е симпатично, семпло, става за носене и ще се продаде, но това не е висша мода! Не е красиво, не е очарователно, не е вълнуващо и не е изкуство! Тази седмица винаги е била една от любимите ми през годината, защото ми носеше щастливо очакване,емоции и да, утешение. Това ревю днес не е нищо повече от акула във формалин!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...