[[more]]Знаете ли, че много от храните, с които отдавна сме свикнали и пишем с малка буква, всъщност са имена на реални личности. Заслугата им обикновено не е, че те самите са измислили нещо, по-скоро са били достатъчно известни и влиятелни в своето време, за да получат като комплимент кръстена на свое име храна. И да останат в историята по този необичаен начин. Ето пет храни, кръстени на реални личности, които сме опитвали и харесваме:
Мелба – класическият вариант е с праскови и носи името на певицата Нели Мелба. Измислен е през далечната 1890 година от Огюст Ескофие - френският главен готвач на хотел „Савой“ в Лондон, където певицата отсядала по време на гастролите си. Легендата разказва, че Нели Мелба поканила прочутия готвач на един от спектаклите си в Ковънт Гардън, където на сцената се появявала красива лодка във формата на лебед. На следващата вечер Ескофие поднесъл на певицата десерт от ванилов сладолед и праскови, сервирани в лебед, направен от лед.
Пица Маргарита - Според легендата, когато кралица Маргарита посетила Неапол през 1889 година, един от най-известните пицари в града - Рафаело Еспозито – направил за нея пица от босилек, моцарела и домати, за да изобрази цветовете на италианското знаме. Кралицата толкова харесала пицата, че името й останало завинаги свързано с нея.
Торта Павлова - Този десерт с целувки и плодове е създаден през 20-те години на миналия век в Австралия или Нова Зеландия, където прочутата руска балерина Анна Павлова била на турне. По онова време казвали, че десертът е „лек като Павлова“. Може да опитате чудесната торта „Павлова“ в Confetti в София.
Сандвич - А сандвичът си има дори и рожден ден. На 3-ти ноември 1762 година граф Сандвич бил така затънал в игра на покер, че изобщо не можел да напусне игралната маса и да се яви на вечеря. Ето защо той помолил слугата си да му донесе парче месо между две филии хляб, за да не пипа месото и да не изцапа картите. Така се родил сандвичът.
Салата Цезар - На 4-ти юли 1942 година ресторантът на италианеца Цезар Кардини в Тихуана бил пълен с празнуващи и продуктите за салата в кухнята свършвали застрашително бързо. Ето защо маестрото сам се захванал да прави салата и с наличните продукти изобретил онова, което и до днес познаваме като салата „Цезар“. Ресторантът в Тихуана съществува и до ден днешен и разбира се претендира, че пази най-оригиналната рецепта. Ние сме опитвали много добри салати "Цезар" и в София.
