Mish Mash Fest

Пет любими филма, спечелили чуждестранния „Оскар“

Нехоливудското кино у нас вече е по традиция почти непознато и за него чакаме само фестивалите. Аз лично нямам търпение да дойде София Филм Фест и да гледам „Левиатан“ на Звягинцев, а, надявам се, и „Ида“ на Павликовски – и двата номинирани за „Оскар“ за чуждестранен филм тази година.

Пет любими филма, спечелили чуждестранния „Оскар“

Този месец съм на киновълна подобно на всеки киноман по света. Началото на годината е сезонът, в който се раздават всички големи кинонагради начело с „Оскар“, разбира се, а покрай тези събития научаваме имената на онези филми, които не са за изпускане.[[more]]Спорни или безспорни, шедьоврите на Холивуд не ни подминават и вероятно в следващите месеци ще видим по кината пълния набор от номинирани заглавия – доста от тях сме гледали вече. Киното, създадено извън САЩ, у нас е вече по традиция почти непознато и за него чакаме само фестивалите. Аз лично нямам търпение да дойде София Филм Фест и да гледам „Левиатан“ на Звягинцев, а, надявам се, и „Ида“ на Павликовски – и двата номинирани за „Оскар“ за чуждестранен филм тази година.

Писали сме за много от носителите на „Оскар“ за чуждестранен филм в последните години, защото всичките са любими наши филми – „Великата красота“, „Любов“, „Надер и Симин: Раздялата“, „В по-добър свят“, "Животът на другите", но много повече са онези, за които не сме писали, а също са ни любими. Ето пет филма, отличени с „Оскар“ за чуждестранен филм, които никога няма да ми омръзне да гледам.

„8 ½“ (1963)

Режисьорът Гуидо Анселми (великият Марчело Мастрояни) е в творческа криза. Стремежът му да открие отново своя извор на вдъхновение – творческо и житейско – го води в спомени и сънища към различни истории, във всяка от които е забъркана поне една красива и фатална жена.

Може би най-хубавият филм на Федерико Фелини, вероятно защото в него има много лични и биографични елементи. Невероятно красиви герои, прекрасна музика от Нино Рота, класически произведения и толкова много фантазия, че едно гледане е само началото. Това е един от най-копираните филми в историята на киното, така че със сигурност всеки от нас е попадал на препратки към него някъде, някога.

„Москва не вярва на сълзи“ (1980)

Класика на съветското кино, приказка за живота на три приятелки, дошли от провинцията в големия град, техните мечти и амбиции. Нещо като социалистическата версия на „Сексът и градът“. Двете части на филма проследяват живота на Катя, Людмила и Антонина на 20 и след това на 40 години. Много сантиментален филм, с лесно предсказуеми сюжетни обрати, но въпреки това симпатичен и приятен за гледане заради абсолютната си откровеност и наивен оптимизъм. Особено забавно за съвременния зрител е да види колко различно е самочувствието на жените на 40 преди три десетилетия и колко смело, почти скандално звучи знаменитата фраза „На 40 животът тепърва започва“.

„Ново кино “Парадизо“ (1989)

Джузепе Торнаторе ще остане за мен завинаги свързан само с този филм, в който през очите на едно дете разказва за магията на киното. Огромна, неописуема, променяща живота ни – каквато е за всеки от нас неизменно, независимо колко е напреднала техниката, колко варианта на 3D или 4D ни предлагат киносалоните и независимо от това, че в кабината отдавна няма чичко, който да пуска големия апарат с лентата. Филип Ноаре като Алфредо е митична фигура, разказващ за света с цитати от старите ленти. Абсолютно киномански филм!

„Коля“ (1996)

Страхотно трогателен, мил и истински, един от най-хубавите чешки филми, които съм гледала. А Чехия може да се похвали с отлично кино.

На церемонията при получаването на наградата „Оскар“ режисьорът Ян Сверак беше с баща си Зденек Сверак, който е сценарист и изпълнител на главната роля във филма, и с малкия Коля – тримата като истинско семейство. Такава е и историята – малка и задушевна, по-голямата част от която се развива в апартамента на възрастния Лука. Принуден от обстоятелствата да сключи фиктивен брак с млада рускиня, той се оказва внезапно изоставен от новата си съпруга и с петгодишно дете на ръце, като двамата дори не говорят един език. Както всички филми с деца, и този е сърцераздирателен, но обстоятелствата около оцеляването в социалистическа страна на прага на демократичните промени прави всичко до болка познато за зрителите в нашия регион.

„Никъде в Африка“ (2001)

Филм на режисьорката Каролин Линк по едноименния автобиографичен роман на Стефани Цвайг. История, в центъра на която са три жени някъде в Кения – петгодишната Регине, нейната майка и тяхната готвачка.

Родителите на малката Регине са евреи и бягат в Африка през 1938 година, в навечерието на войната. Животът на чужда земя е труден, а всичко наоколо – напълно чуждо. Не и за Регине, която без проблеми научава езика на местните, а скоро и техните обичаи, както и законите на живота в Африка. Постепенно майка й също започва да свиква с тежкото ежедневие и да приема предизвикателствата на фермерския живот като свои лични битки. Майката и дъщерята до толкова се сливат с Африка, че една особено красива нощна сцена във филма ги показва как се приближават към огъня на празника на местните и се сливат с тях в танца им. Много мъдър и необичаен филм.