ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 книги на юни

5 книги на юни

Юни се оказа дъждовен. А какво по-хубаво от малко хладно и дъждовно време, за да се завиеш с леко одеяло и с чаша чай или кафе да потънеш в книгата си? Може би именно времето ни е подтикнало да прочетем повече книги този месец и да усложни избора ни на пет предложения, за които да ви припомним, затова избрахме по едно заглавие, което всяка от нас горещо препоръча и ви предлагаме нашата обща книжна класация за месец юни.
 
1. „Ад“ на Дан Браун

Прочетох я за два дни, както и всички други книги на Дан Браун, които съм чела. Онова, което не може да му се отрече, е динамиката на действието и умението да разплита фабулата така, че във всяка глава да се случва нещо неочаквано и просто да не мога да оставя книгата и да изчакам да видя развръзката. Тук също е така, дори към края има прекалено много обрати, някои от тях буквално на 360 градуса, така че част от героите се оказват точно там, където са били в началото, но и в това има своя логика и очарование.
 
2. „Чистка“ на Софи Оксанен

„Чистка“ не раздава кухи морални присъди и успява да излезе от клишетата, с които се пише за социалистическия режим, като в същото време недвусмислено заявява позицията си. За нас, живелите в това време и в подобни общества, всеки опит за манипулация на миналото и извъртане на истината, дори на книга, е болезнен. Хубавото на „Чистка“ е, че успява да преплете личното и историчното, но и да бръкне в раните, които още не са заздравели. Лично аз съжалявам, че българското изкуство досега те е могло да роди подобно творение, което да ни прости с миналото по подобаващ начин.
 
3. „Рай“ на Радослав Гизгинджиев

За тази безшевна свързаност между някои от нас, хората,  разказва Радослав Гизгинджиев в романа си „Рай“. За някои - фантастика, за други - езотерика, за трети - начин на живот.
За предопределеността, за невъзможността да не се състои една или друга среща, за благословията и проклятието на дадените ни от бога таланти, за силата да се движиш по ръба между две пропасти и да можеш да продължиш, без да те завлече дълбокото.
 
4. „Животът може да е чудо“ на Ивинела Самоуилова
 
Да си призная, като попаднах на тази книга на Ивинела Самуилова бях повече от скептична и въобще не очаквах да ме впечатли. Вярвам обаче, че тя неслучайно попадна в ръцете ми, както казва един от героите в нея – Алексей – „По ми е интересно да вярвам, че няма случайни неща”. 
Увлекателна и истински зареждаща – тя е способна да ви даде друга переспектива и да ви измъкне от оковите на сериозността, които рамкират живота ни и не ни позволяват да открием и използваме своя истински потенциал.
 
5. „А планините ехтяха“ на Халед Хосейни
 
Подобно на останалите книги на Хосейни и романът „А планините ехтяха“ напомня за „другия живот“. Една история за брат и сестра, които изпитват нещо повече от любов, това е толкова силно чувство, което би трябвало да се пребори с всичко и да оцелее, но не. Животът не е приказка, в която братът и сестрата се бия с вещици и магии, животът в Кабул е твърде реален, за да го понесат две деца и те не успяват да се справят със собствения си баща, който продава дъщеря си на богато, но бездетно семейство. Колко такива истории има в Афганистанска земя? Имат ли бройка, има ли кой да ги запомни и сподели?