1. Защото “политика” не е мръсна дума.
Преди да съществува политиката, са съществували сопите и камъните. Те са решавали с чий интерес трябва да се съобразяваме. После се ражда тя – не е нищо друго освен среща на различни интереси в търсене на консенсус за живота на една група. Политиката до съвсем скоро е била занятие на шепа хора около човека, който е упражнявал абсолютна или близка до абсолютната власт. Служила е най-вече за определянето на начина, по които тези хора са разпределяли ресурсите на всички останали. Абсолютна власт обаче значи и абсолютна поквара. А това води и много война, кръв, нещастия, страдания и илюзии. И ето така, след войни, революции и общестевни трусове, се раждат съвременните демокрации. Каква велика дързост – да искаш сам да управляваш съдбините си заедно с другите около теб!
Често чувам хора, които не се интересуват от политика и стоят настрана. Окей, тяхно право, но как ако не с участие можем да се разберем какво искаме и как го искаме? Може би да върнем някой диктатор – той да взима решенията вместо нас? Този филм го гледахме. Политиката е като живота. Тя е животът. Да кажеш, че не се интересуваш от политика, е като да кажеш, че не се интересуваш от живота си. Политиката не е идеално място, не е Утопия. Тя е мърлява и често разочарова. Но може и постига велики неща, когато хората са активни. Тя е, както казва Роберто Бенини, като бащата. Има бащи, които пият, които бият. Но това не прави бащинството лошо нещо. То е прекрасно нещо. Политиката е прекрасно нещо.
2. Защото има за кого да гласувам.
Най-големият враг на демокрацията е негласуването. Гласуването е единственият начин. Гласувайки, аз казвам кои са хората, които ще представят моята идея за живота ни пред останалите. Винаги има хора, които представляват моята гледна точка. Обаче това не ме прави идеална. Мога да сбъркам или да се объркам, мога да се подведа по илюзии, по грешни идеи. Хитлер също е бил избран от народа. Не съм идеална, светът не е идеален, ще опитвам пак и пак, защото имам право и не знам как да отговоря на максимата, която чувам постоянно: “Всички са маскари.” Но ако знам нещо, то е, че когато върлуват идеите за безперспективността и безсмислието, някой там стои и потрива ръце. Чудите се как изпълзяха, сякаш от самата преизподня, някакви нискочели получленоразделни същества, които използват властта като свой частен проект за обогатяване? Ами ето така – от мъглата на нашето разочарование и отдръпване. Когато се отвратихме, дойдоха отвратителните.
3. Защото съм жена.
Откакто свят светува, жените са безмълвни и безправни същества. Силните са използвали всеки един начин и всеки един момент в историята, за да приравнят жената до “ребро” с едно или друго непълноценно определение. Това е така поради една много проста причина. Жената е най-близо до децата. Тя може да формира мислене и поведения, и следователно има пряк и много ефективен начин да повлиява бъдещето, както нищо и никой друг не може да влияе, дори Бог. Ето защо жените за нищо на света не е трябвало да получават самочувствието и статута на личности, никога не е трябвало да се образоват или получават каквито и да е права, за да не влияят по никакъв начин на живота. Единственият начин, по който жените са можели да влияят на личния си и обществения живот, е била манипулацията на мъжете. На това слагат край нашите баби с цената на борба, шамари, палки и не малко сълзи. Те са ни подарили правото да искаме, да бъдем и да определяме бъдещето си като свободни жени. Това не се е случвало никога преди в историята. И това право е записано в Конституцията така, че никоя жена повече да не е безмълвна и потисната приставка на когото и да било.
4. Защото знам каква България искам.
Допреди няма и сто години в Европа сме се избивали като кучета за сантиметри земя, буквално. Войни, кръв, нещастия. До Втората световна война, най-ужасния период в историята, наведнъж се изсипват всички беди – фашизмът на Мусолини, нацизмът на Хитлер и комунизмът на Сталин. И от този кошмар Европа излиза разрушена, опустошена, срината. Но решена никога да не повтори това страдание. И оттам тръгва всичко. Идеята този континент да се обедини мирно, да премахне границите и пречките и да бъде това, което е днес. И аз искам България да бъде част от тази Европа.[[more]]5. Защото всички права, които имаме, са платени с цената на страдание.
Всичко, което днес имаме и всичко, без което не можем да си представим живота и мира, се дължи на смърт и страдание на конкретни хиляди и дори милиони човешки същества. Нищо не ни е подарено от онази шепа хора, които са си мислели, че политиката съществува, за да си осигуряват охолство в зимни дворци и летни резиденции. Няма нито една дума, която е записана в Конституциите на демократичните държави, която да не е платена с кръв, и аз за нищо на света не мога да обърна гръб на това.
