ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Малкият голям бизнес: Милена от Milene

Извънредното положение вече се отразява пагубно върху малкия и средния бизнес. В рубриката ни „Малкият голям бизнес“ ви срещаме именно с хората, които са най-засегнати, за да ни споделят от първо лице как оцеляват в периода на карантина и как им се отразява той. Днес ви представяме Милена от Milene, или Милена Влахова. 

"Бизнесът ми е „ултрамикро“ и честно казано, изобщо не го възприемам като бизнес. От друга страна това е всичко, което правя – основно, постоянно и желано занимание; не хоби или просто някакъв доход", казва тя за своята работа.

Как се отразява извънредното положение на бизнеса ви?

Милена: Предимно психически. Бизнесът ми – доколкото изобщо съм склонна да го разглеждам като бизнес – винаги се е случвал предимно онлайн; така е замислен и така си върви. Разбира се, представена съм и във физически съществуващи места – галерии и магазини, и от началото на извънредната ситуация финансовите постъпления от тях напълно секнаха, но мащабите ми са такива, че това не ме засяга. Отразява ми се най-вече невъзможността да се появявам на събития като базари, фестивали и други такива – като част от селекция или организирани специално за мен. В нормална ситуация имам такива участия поне 10 пъти годишно, а сега, когато масовите прояви са забранени, това е невъзможно. Тук вече е обективно да се каже, че търпя и финансова щета под формата на пропуснати ползи, но основното е друго – винаги съм възприемала такива събития като шанс за нови контакти/възможности, както и източник на удовлетворение от това, с което се занимавам.

Какви мерки сте предприели?

Милена: Никакви. Работя както и преди. Но напълно осъзнавам, че моят бизнес не е представителна извадка, не е меродавен – има специфики, които ми позволяват непостижима за общия случай гъвкавост и устойчивост.

Как достигате до клиентите си?

Милена: Както обикновено. Тоест – онлайн.

Склонни ли са те да си купуват неща, различни от храна и лекарства, в този момент?

Милена: Определено. Нещата, които произвеждам, са "стоки от последна необходимост". Ужасно непрактични, без никакво приложение, и винаги са имали своя собствена публика. За около седмица, в периода, в който всички бяха заети да изкупуват тоалетната хартия, се усети известен застой. После нещата се върнаха към обичайното състояние. 

Има ли промяна в поведението на клиентите ви след два месеца в извънредно положение?

Милена: Не бих казала. Но би било коректно отново да уточним, че моят бизнес разчита на постоянна клиентела, която, макар и да расте по численост, не се променя по профил. 

На какво разчитате в тази ситуация и направихте ли реорганизация на бизнес модела си?

Милена: Разчитам на това, на което винаги съм разчитала – правя нещата, както ги виждам, а там някъде все някой ще пожелае да ги има. Реорганизацията при мен е постоянна – аз така и не съм се организирала.

Какво мислите за мерките, които взе правителството и ще се възползвате ли от тях?

Милена: Едва ли ще се възползвам. В предвидените мерки не намирам нищо, което да ми пасва.

Как си представяте бъдещето след карантината?

Милена: Bussiness as usual. Докато има интернет, куриери и някакви пари за харчене извън храната и сметките, всичко ще върви, както обикновено.

Какви ще са последствията за вашия бизнес?

Милена: Не очаквам последствия.  

Само за малкия бизнес ли според теб ще са загубите след подобна ситуация?

Милена: Категорично не! Ако някой бизнес е достатъчно голям, за да погълне други, неиздържали на кризата, или да заеме освободеното от тях място, той определено ще излезе от ситуацията с печалба. Но извън категорията "бизнес-акули" губят всички. И колкото е по-голям бизнеса, толкова са по-големи загубите и пропуснатите ползи. Собственик на къща за гости, затворена за 2 месеца, ще е назад с 5 000 лв, но с колко ще е назад собственикът на 2 хотела, затворени за същия срок?

Какво би ви помогнало да оцелеете?

Милена: Данъчна ваканция, примерно до края на следващата година. Или безлихвен кредит, разсрочен в наистина дълъг период от време. Но честно казано, подобен кредит бих използвала за инвестиции и разрастване, а не за неутрализиране на щети. В конкретния ми личен случай данъчната ваканция е напълно достатъчна.

 

Малкият голям бизнес: Нора от "Роклите на Нора"