Mish Mash Fest

Малкият голям бизнес: Книжен пир по време на чума

Какво е бъдещето на книгоиздаването у нас с оглед на задаващата се икономическа криза

Малкият голям бизнес: Книжен пир по време на чума

Снимка Владислав Христов

Как се оцелява в условията на книжен пазар, доминиран от junk food за душата, ако предлагаш на читателите си поезия, интелектуална екзотика и смислено съдържание, изискващо култура за напреднали". Какво са притесненията оттук насетне за едно малко издателство, което и извън условията на криза се е справяло трудно? Потърсихме за отговор Мартин Христов, управител на издателство "Ерго".

***

Книгоиздателският бизнес в България още през миналото столетие скъса с плановата икономика и контролираните заглавия и тиражи, когато държавата надзираваше и финансираше целия издателско-дистрибуторски процес.

Имаше един недълъг период, през който с голям успех се ловяха читатели-шарани в мътните води на булевардната литература.

После пазарът затегна редиците си (и в буквален смисъл също) и пренареди приоритетите си. На пазара излязоха най-вече средни и малки издателства, всяко опитвайки се да обособи собствена профилирана тематично ниша, и само най-маститите измежду средните издателства, повечето от тях формирани или от останките на бившите държавни издателства-мастодонти, или чрез финансиране от странични източници, си позволяваха да експериментират в разнообразни жанрове.

През това време книжният пазар преживя не една и две кризи, да си спомним дори само фалита на „Пингвините“, който завлече материално почти всички играчи по веригата. Въпреки това паднали в неравния бой издатели дори тогава нямаше. Оцеляха всички, ближейки раните си, някои като „Сиела“ дори укрепнаха и извлякоха изгода, превръщайки се освен в издателски конгломерат и в книгоразпространителски такъв. В това се крие и порочната страна на книжарския бизнес в България,

мнозина от по-едрите издатели разполагат вече със своя собствена дистрибуторска мрежа

и при тях кръгът от печатарската машина до книжарския щанд е затворен, тоест те имат свободата да определят чии конкурентни издания искат и чии не искат да продават, по този начин ограничавайки достъпа на широката читателска аудитория до книгите на повечето малки и некомерсиални издателства. По тази причина някои от по-прозорливите малки издатели разработиха и собствени електронни магазини, в които предлагат изданията си на цени и при условия далеч по-изгодни, отколкото в търговските книжарски вериги.

***

Именно тук се крие и разковничето в оцеляването на българския книгоиздателския бизнес в условията на глобална рецесия и извънредно положение.

Мнозина от нас са се адаптирали да съществуват и в кризисни условия, и при по-малко реализирани продажби.

Една от причините е, че почти всички малки и част от средните издателства са или семейни, или еднолични предприятия, базирани в домашни условия, и да се капсулират за известно време, дори без приток на свежи пари, за тях не е от фатално значение. Друга причина е, че почти всички или голяма част от книгите им са издадени чрез различни национални или европейски програми и така те не разчитат само на масирани продажби, за да функционират пълноценно.

Лошата новина е, че още поне две национални вериги за дистрибуция на книги са на ръба на фалита.

При това от години, а сегашната криза само ще ускори кончината им. А след принудителното затваряне на книжарници и книжарски обекти в големите молове, предполагам, и немалка част от колегите издатели, притежаващи собствена дистрибуторска мрежа, ще повлекат крак след тях. Факт е, че някои като „Хеликон“ например вече спряха плащания към книгоиздателите, и то със задна дата. Същата е ситуацията обаче (според твърденията на чуждестранни колеги) и в голяма част от Европа.

Всичко това може да се случи, ако държавата ни не вземе бързи, ефикасни и прозрачни мерки за подпомагане и на дребния бизнес, и на свободните професии, и на самоосигуряващите се лица у нас. Специално по отношение на книгоиздаването биха могли да се предприемат следните инициативи:

• Да се помисли най-накрая за дългоочакваното намаление на ДДС върху книгите. 

• Да се увеличат поне двойно средствата по двете национални програми за подпомагане на книгоиздаването: „Помощ за книгата“ към МК и Националния център за книгата към НДК.

• Да се отпуснат допълнителни финансови средства за попълване на фондовете на библиотеките и читалищата, като се изготви национален каталог на книжната продукция на всички издателства, регистрирани като културни организации в Министерството на културата, не само на браншовите издателски асоциации.

 

Малкият голям бизнес: Една "Рибка" в големия океан на задаващата се криза