Любов и други бедствия

Защо трябва да спрем да търсим сродната си душа?

"Гара за двама" - една поредица на Лилия София Попганчева, посветена на взаимоотношенията и любовта

Защо трябва да спрем да търсим сродната си душа?

Всеки втори брак в новото хилядолетие приключва с развод преди десетата година, а половината деца в икономически развитите държави израстват в домове с един родител. Тази тенденция се задълбочава с годините (според проучване за периода 1970 г.-2014 г.), а обществото ни става все повече изтъкано от самотни или сами хора, забулени от социален шум и виртуални и илюзорни заместители.  

Покрай кампанията "Как да съхраним любовта" на филма "Pro любов. Само за възрастни", организаторите направиха анкета във Фейсбук. Резултатът е отчайващ!

Няма наука за сродните души. Не мога да кажа дали ги има или ги няма. Има обаче пространни изследвания, които определят резултата и качеството на връзката спрямо това в какво вярваме.

Важен е единствено отговорът на въпроса "Вярваш ли, че има един човек, който е предопределен най-точно само за теб?".

Оказва се, че хората се делят на две групи. Такива, които:

  • вярват в съдбата - "Имам сродна душа, съдбата ще ме събере с точния човек, с когото ще се разбираме и обичаме."
  • вярват в постепенното израстване - "Взаимоотношенията се развиват бавно и ние израстваме заедно и се напасваме, връзките изискват усилие и съзнателно намерение."

Към кой от двата лагера принадлежите? Това не е лесен въпрос и може отговорът да е различен по отношение на различни житейски теми (спорт, приятелства, любов, секс). Как отговаряш на този въпрос обаче, диктува успеха или провала на връзките ти.

Голямата новина

Хора, които вярват в сродната душа, са по-склонни да късат, да се отказват и да влизат в агресивни конфликти. Такива хора по-често използват енергията си да оценяват човека, с когото са, и непрекъснато са под напрежението на вътрешна несигурност:

- "Това ли е моят човек?"
- "Това ли е най-доброто, което мога да хвана?"

Докато хора, които вярват, че израстват във връзката, си задават различни въпроси:

- "Пасваме ли си?"
- "Как мога да съм по-добър партньор?"
- "Какво мога да направя, за да имаме по-добра връзка?"

Капанът на сродните души

Ако вярваш, че има един точен човек за теб, инвестираш повече енергия в търсенето на този човек, отколкото в култивиране на


[[more]] съществуващата си връзка. Такива хора са страстни, палят се бързо, но често и бързо излизат от илюзията, че намереният партньор е перфектен. Разочароват се, когато неминуемо настъпи момент на трудност или разногласие. Компромисът за тези хора е примиренчество или направо провал.

На хората, които вярват в израстването заедно, им отнема малко по-дълго време да се ангажират и отдадат. Дори рано във връзката, те са мотивирани да търсят решения, компромис и да сондират нови идеи. Те гледат на компромиса като на израстване и когато нещо трудно се случи във връзката, гледат да намерят начин за преодоляване.

Какво да направим по така притегателния и романтичен въпрос за сродните души?

Търсенето на сродна душа намалява мотивацията да сработим и да сплотим сегашната си връзка. Това не означава да се примиряваме, а да растем и да се адаптираме. Ето няколко идеи за размисъл:

1. Открийте собствената си нагласа

Осъзнаването е първата стъпка към промяната. Изследвай какви са моделите, които се повтарят в живота ти: какви са връзките ти, как започват, как завършват, с какви типажи хора се свързваш.

Може лесно да откриеш собствената си нагласа към взаимоотношенията и партньора си с кратък въпросник ето тук.

2. Кое може и кое не може да се промени

Не всяка треска може или трябва да се издялка. Добре е да дефинираме кои различия са непреодолими (например тези, които са свързани с фундаментални ценностни и морални въпроси).

3. Приспособяването е напредък

Гъвкавост, израстване, компромис са знаци за сила и интелигентност, а не за слабост. Силните хора са сигурни в своите ценности и убеждения, така че компромисите стават подаръци, които подкрепят, удължават и заздравяват щастието им с избрания спътник.

Когато обичаш някого, се променяте и израствате заедно. Не вярвам да има перфектни хора, такива, които нямат недостатъци и нямат нужда от подобряване. Всички можем да станем по-добри. Нека помогнем на хората, които обичаме и които ни обичат, да станат по-добри заедно с нас. Мисля, че истинската "сродна душа" е някой, който ни предизвиква да ставаме все по-добри и за когото ние имаме същия ефект.  

 

 

Лилия София Попганчева:

Работата ми включва индивидуална и семейна терапия, коучинг, спортна психология за юноши и възрастни, тематични семинари и социални проекти с общата цел да съдействам развитието на личния потенциал в път на реализация и щастие.

Имам диплома за групов аналитик от Виенски университет „Зигмунд Фройд“, магистратура Артистични психо-социални практики, НБУ, специализации по спортна психология, енергийна психология, посттравматична интервенция и терапевтична работа със зависимости, обучение за социално предприемачество в университета „Бъркли“ и по обществени политики в университета „Джорджтаун“. Имам две деца, пиша за различни български списания, правя фотография, участвам в социална работа с групи в неравностойно положение и зависимости, обичам да пътешествам и да се движа - танцувам, карам колело, катеря върхове, правя йога, гмуркам се и карам кайт-сърф.

Работя в личен кабинет в центъра. В определени случаи давам възможност за работа в „мобилен офис“ или за виртуални срещи по скайп. Мога да бъда намерена на [email protected] и +359 886 225 631.