През 1963 г., когато се създава музея "Пейо Яворов", Дора Габе дарява писмата си с големия поет, както и книгите, които той й е подарявал. "Книга на песните" на Хайне е особено важна сред тях – когато Дора Габе решава, че ще замине в чужбина да учи, Яворов й я подарява в мига преди тръгването с едно много изразително послание, в което я нарича "първата българска поетеса".
Писмата пък по-късно стават част от книга, съдържаща най-интимните тайни от живота на Пейо Яворов. "Не бой се и ела" събира спомени, снимки, писма, както и неизвестни и любопитни факти около трите големи трагични любови на Яворов – с Мина Тодорова, с Лора Каравелова и с Дора Габе.
Именно около отношенията му с писателката има най-много мистерия и въпроси, останали без отговор.
Първа среща на Яворов със стиховете на Габе
Пътищата на Яворов и Дора Габе се пресичат през 1905 година. По това време Яворов е вече признат и много обичан поет в България. Издал е първата си стихосбирка, а новите му стихове се появят в авторитетното списание "Мисъл". Едва 27-годишен Яворов заема отговорния пост директор на Националната библиотека.
По същото време Дора Габе е седемнайсетгодишна девойка, пристигнала от родния си град Добрич в София, за да продължи образованието си. Заедно с вече утвърдена поетеса Екатерина Ненчева наемат стая в хотел и заживяват като съквартирантки, разказва списание "Българка".
Ненчева публикува свои стихове в "Мисъл" и поддържа връзка с Яворов, който е неин ментор и учител в поезията. Чувствителната поетеса заподозира поетични заложби у съквартирантката си Дора и "случайно" открива в багажа й тетрадка със стихове.
Без да се поколебае ги занася на своя Яворов.
Той много ги харесва и пожелава да се срещне с младото момиче, Дора е изплашена и сърдита на Ненчева, но в същото време е поласкана, а съквартирантката й успява да я склони да се срещне с големия поет.
Запознанството на Пейо Яворов и Дора Габе
Първата им среща е в кабинета на Яворов в Народната библиотека. Ето какво си спомня самата Дора Габе за тяхното запознанство:
"Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите (тогава си представях големите поети с високо чело), очите му нямаха израз, защото го боляха."
"Само гласът му беше хубав – топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета. Помня тогавашния Яворов чрез гласа му."
Няколко месеца след първата им среща се налага Дора Габе да замине за Добрич. И те започват да си разменят писма, чрез които да продължат работата, върху поезията на младото момиче.
Яворов съзира в Дора Габе таланта и вярва, че тя ще стане голямата поетеса на България. Още в първото си писмо до нея той й пише: "Ако се развиете в посоката, в която тръгнахте, и достигнете даже не особено голяма, а средна висота, то ще изиграете в развитието на нашата литература една историческа роля."
В същото време той е привлечен и от нейната младост и красота:
"…аз пак Ви питам, без да искам отговор, защо Вашата душа е тъй хубава, защо тя е само една песен?"
Едновременно влюбен в жената и вдъхновен от поетесата, големият български поет пожелава да стане неин учител в поезията: "Моята амбиция по отношение на Вас ще бъде да ви изправя срещу шаблона, култивиран в нашата литература от стари и млади лирици."
"От първо виждане"
Габе пише стихотворения, а Яворов ги редактира и я учи, как поезията й да стане по-добра: "Напредъкът, които сте направили в новите стихове е особено чувствителен. Помните ли колко неща трябваше да зачеркнете в най-ранните си стихотворения? А едно от главните условия за истинската поезия е да се постигне всяка краткост и естественост в изказването на чувството – да се избегне всякакъв баласт и много вода…"
Има и още...
В писмата на поета започват да се промъкват и първите нотки на интимност, на влюбеност: "Слаба жена, не направихте ли от мене, който се мислех за някакъв тигър – едно малко котенце с лентичка на шия, което подскача около Вас, за да Ви забавлява?"
Яворов не крие любовта си:
"Когато се запознахме, аз Ви сънувах седмица нощи едно подир друго… Аз Ви обикнах от първото виждане…"
В едно от първите си писма до Дора Яворов й задава многозначителния въпрос: "Вие знаете ли цената на душата си?". Към текста са прикрепени и следните стихове:
Под нежната омая
на вечер замечтана
и двамата ний горим! -
не идвай чак при мен...
В същото време той не търси и не очаква взаимност: "…моите чувства към нищо не трябва да Ви задължават."
Дори напротив, многократно предупреждава младото момиче да се пази от него, да не го обиква: "Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствам длъжен да Ви отправя едно предупреждение – додето съм с ума си поне!… Вие трябва да се пазите да не ме обикнете. Ако пък някога, по-зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви, ако бъдете безумна да ми го кажете! Оставете да ви обичам само аз – и тъй ще бъде най-добре".
Освен това поетът открито й казва, че никога не ще успее да познае същността му: "Уви напразно мислите, че ме познавате и напразно бихте се надявали да ме познаете някога. Възможно ли е това, когато аз сам не съм се никога познавал?"
Всичко това обърква Дора. Тогава тя е още съвсем млада и не може да прозре душевността на големия поет. Освен в чувствата си, Габе се чувства застрашена и в поезията си. Страхува се, че неговото влияние върху стиховете й е твърде голямо, твърде съществено.
"Нещо в мен се изплаши: да не бъде премазано, да не бъде обезличено" – пише в спомените си вече възрастната поетеса.
В сложните им отношение се намесват и външни лица. Антон Страшимиров пише статия за вестник "Ден", в която разглежда Яворови стихотворения, посветени на Дора Габе. В нея той не успява да остане обективен и споменава името на младата поетеса в контекста на любовните отношения с Яворов. Този случай силно разстройва момичето и става повод за обяснения между Яворов и баща й Петър Габе.
Оскърбителното писмо на раздора
Въпреки всички неясноти в отношенията им, кореспонденцията им продължава до момента, в който Дора Габе решава да замине за Швейцария, за да продължи образованието си.
Изплашен, че ще я изгуби, поетът се опитва да я разубеди.
В спомените си Габе се връща към разговора им по тази тема: "Не заминавайте! Тая чужбина тегли всички ни, а малцина се връщат от там израснали… Не заминавайте, тъй рано е за Вас да бъдете самичка сред чужди! Толкова загриженост имаше в гласа му! Стоях безпомощна в своето разколебано решение."
Но въпреки това Дора Габе заминава. Кореспонденцията между нея и поета продължава, но както и по-рано в отношенията им се намесват недоброжелатели. Петко Росен пише на Яворов, че в Швейцария Дора се радва на компанията на много ухажори. Наранен, Яворов й пише едно жестоко писмо, за което още на другия ден се разкайва и й изпраща телеграма, чрез която я моли да не чете писмото, а да го изгори.
Но вече е късно, тя го прочела и отговаря на поета, че за думите си заслужава само плесница.
След години тя си спомня: "Хората всичко направиха Яворов да повярва в някакво мое измислено прегрешение и да ми напише оскърбително писмо". С този случай техните отношения са прекъснати, но недоизказаното и неизживяното съхранява любовта им.
След няколко години се срещат случайно в ресторант "Бристол". Дора е пристигнала в София с баща си, за да замине от там за Италия. И двамата са приятно изненадани от ненадейната среща и в следващите дни, преди заминаването на Дора за Италия се срещат всеки обед в същия ресторант. Един ден към тях се присъединява Боян Пенев, литературен критик и доцент от университета и пожелава да се запознае с младата поетеса.
Няколко дни след запознанството между Дора и Боян Пенев, Яворов кани Габе на театър. Отивайки към театъра, Дора е пресрещната от Пенев, който пожелал да я придружи. Когато Яворов ги видял заедно, тикнал билетите в ръцете им и демонстративно си тръгнал. Няколко години по-късно Боян Пенев става съпруг на Дора Габе.
"Да се публикува след смъртта ми"
Доскоро се смяташе, че отношенията между Яворов и Дора Габе са останали в сферата на платоничното изживяване. Самата Габе казва, че Яворов никога не я е целувал. В същото време до смъртта си тя пази непубликувано едно свое стихотворение, посветено на Яворов и пожелава то да види бял свят едва след смъртта й.
Прочетете го на следващата страница...
Творбата се казва "Женска кръв" и текстът недвусмислено тематизира любовни отношения, прекрачили прага на духовно – платоничното.
Женска кръв на Пейо К. Яворов
Женска кръв...
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Езически да вярваш
и да криеш по езически
от всичко,
че обичаш...
А твойта сянка
идва и ме пита
нося ли от „болката”
в очите си.
Нали ти
на нея ме разпъна пръв!
Свещена и греховна
женска кръв.
Дора Габе издава първата си стихосбирка "Теменуги" през 1908 г., когато е вече съпруга на Боян Пенев. Въпреки това творбите от книгата са свързани с личността на Яворов като учител и като любим. Яворов е първият редактор на стиховете й, той е и техният вдъхновител.
В историята на книгата се преплитат биографично – личното, творческият диалог и любовта между Габе и Яворов. Самата Габе разказва, че докато е била в София, всяка сутрин е получавала букет с теменужки от поета.
Възможно е именно този негов жест да е провокирал озаглавяването на първата й книга.
Литературната критика смята, че прочит на енигматичното Яворово стихотворение "Теменуги" е възможен и през диалога му с книгата на Габе, озаглавена по същия начин.
"Той ме изпревари – самоуби се"
Любовта между Яворов и Дора Габе не е така известна, както тази между него и Мина Тодорова, не е така скандална, както бракът между Лора Каравелова и поета. Тяхната любов е белязана от премълчаното и недоразбраното в отношенията им. Такава любов остава завинаги в сърцата на изпиталите я и предопределя целия им сетнешен живот. Дора Габе живее дълго и докрай носи спомена за нея:
"Човек се нуждае от една голяма любов. За целия си живот само от една. Аз обичам истински само Яворов."
"...Когато се случи семейната му катастрофа, когато ослепя, пак идваше често у нас. По едно време бях решила да се разделя с Боян Пенев и да свържа живота си с Яворов. Това може би щеше да предотврати самоубийството му, да го върне към творчеството. Бях решила да направя това, но той ме изпревари – самоуби се."
Това признание Дора Габе прави пред литературния критик проф. Пенчо Данчев в началото на април 1960 г. Той го записва в дневника си с дата 16 април, но този факт никога не придобива публичност.