Любов и други бедствия

Този Великден няма да е като другите. И това е за добро

Как ще посрещнем празника зависи от всеки един от нас

Този Великден няма да е като другите. И това е за добро

Този Великден няма да е като другите, но дори извънредни обстоятелства като коронавируса не са в състояние да отменят извънредни събития в живота на хората като ознаменуването на Възкресението Христово. В живота на хората ли казах...? Именно тук е уловката. В способността да интегрираш в нещо толкова рутинно и предметно овеществено като делника на обикновения човек с нещо толкова неизмеримо и надскачащо онтологичната рамка като идеята за богочовека.

Затова всеки носи своя Исус в сърцето си, то е неговата лична църква, съсъд на душата му.

Именно сега е моментът да позволим на този Исус да говори, да нарушим принудителната карантина на диалога със своя Спасител. Защото ако има нещо, което надскача силата на аргументите, различията и помирява Исус с неговите приятели и врагове, това е безкрайната му доброта, посланието му да бъдем съпричастни към чуждата болка и да се обичаме като братя. Това е смисълът на неговата Голгота, пътят, осеян с ръбестите камъни на безрезервната сила да вярваш, да прощаваш, да се жертваш – от любов към човеците и своя небесен отец.

Всичко останало е реквизит към тайната вечеря, на която всеки от нас всекидневно кани страховете си

От страха, че си сам на този свят, до страха, че никой не те обича, че животът ти е лишен от смисъл, че си забравил какво е да чувстваш и в душата ти е настъпил хлад.

Този Великден няма да е като другите и може би това е за хубаво. Ще имаме достатъчно време за размисъл, за да си дадем сметка, че този ден е велик, именно защото неговата сила не е в шума, а в тишината, не в бляскавите светлини на църквите, а в мъждукащата искра на домашното кандило. Великден не е време за поклоннически туризъм и наричане на свещи с желания, а в храма не се разиграва рулетка на късмета.

Великден няма стена във Фейсбук, на която да публикуваме снимки с яйца и  козунаци,

както и мъдри мисли, които минават като субтитри през празния ни живот.

Великден е в думите на възрастната жена, която стоеше смълчана пред „Свети Седмочисленици“, спазвайки карантината, питайки дали Бог не ни изпраща изпитания, защото сме отвърнали поглед от него. Великден е в добротата на детските очи, които са утрешните стопани на един по-добър свят. Великден е в смирението на божията майка от домашната икона, която е прегърнала своя син, с цялата сила на болката, че много скоро ще го загуби.

Великден е всичко и нищо. Ние сме тези, които му придаваме смисъл или го лишаваме от такъв.

 

И какво като храмовете са отворени, ако душите са затворени?