Любов и други бедствия

Ти какво ще правиш днес? Пак ли ще се величаеш?

Обсебеността от идеята, че нещо ти се полага само защото си се родил, е епидемия, произвеждаща армии нещастни егоисти, неспособни на какъвто и да е успех – ни личен, ни професионален.

Ти какво ще правиш днес? Пак ли ще се величаеш?

"Призвание", "страст", "преследване на мечтите". Постоянното търсене на личната уникалност, сродната душа, великия замисъл се е превърнало в масов спорт за съвременния градски образован човек – едно от най-досадните и глупави поведения, направило за самотата и отдалечаването от успеха и щастието много повече, отколкото редица други неща.

Колко интелигентни и можещи по принцип хора познаваш, които днес ще прекарат деня си нарцистично обсебени от своята личност, която (според тях и може би майка им) е на този свят, за да приеме дара на величието, успеха и любовта? Колко хора познаваш, които чакат звездите да им подредят съдбата така, че да им е по-лесно в живота? В твоята библиотечка за популярна психология, пълна със списъци как да си щастлив, има ли го това внушение – колко си специален и как, само да се оглеждаш достатъчно навътре към твоята ненагледна душа, ще откриеш и онова навън... [[quote:0]]Ще ти разкрия една тайна. Животът, Бог, съдбата и пр. на никого не изпраща сродна душа за вечна и неразделна любов, нито пък те е белязал по някакъв начин да успееш. Бог, животът, съдбата са твърде големи, за да се занимават с теб. Изобщо не ги интересува това, че ти смяташ успеха или любовта за полагащи ти се. Дали са ти мозък да използваш, два крака и две ръце. Спри да оправдаваш със сърцето си заблудите си. Функцията на сърцето ти е да помпа кръв, не да мисли вместо теб.

Самообсебеността от идеята, че нещо ти се полага само защото си се родил, е епидемия, произвеждаща армии нещастни егоисти, неспособни на какъвто и да е успех – ни личен, ни професионален. Докога мислиш, че трябва да продължава твоето "търсене"? До края?

Ти какво ще правиш днес? Пак ли ще блуждаеш?

Хайде вместо да стоиш пред огледалото и да се взираш в сложните нюанси на своята много загадъчна душевност, вместо да падаш пак в черната дупка на нарцистичния си идеализъм и да търсиш там "преследването на мечтите", да погледнеш през прозореца и да видиш някоя добра възможност пред себе си.

Обява за работа, покана за събитие, каквото и да е – опитай да отвориш някоя врата, да видиш какво те чака оттатък. Ей така за разнообразие днес последвай възможност.

Може пък да намериш нещо, което да те удовлетвори. Удовлетворението е странно нещо. То не се измерва задължително в офис с гледка, хора за управляване, пари за харчене. Понякога идва от най-банални неща, като плода на труда ти, какъвто и да е той!

Животът не е чак толкова сложно и страшно нещо. Спри да гледаш постоянно "навътре" и просто излез. Там те чака и любов, и нормален живот. [[quote:1]]