Неизбежната обвързаност на всеки човек с обществото и нуждата от нея за съществуването на индивида е това, което кара Сартр да напише известната фраза "Адът, това са другите".
Несъмнено нашето съществуване е предпоставено от редица фактори – роднини, общество, приятелски кръг. Ние не бихме били това, което сме, ако обстоятелствата, в които живеем и се развиваме, бяха различни. В крайна сметка смисълът на живота не е ли да направим най-доброто с това, което имаме под ръка? [[quote:0]] Сигурно е така, но, когато намесим несъзнателните си представи за значението на хора и събития в нашия живот, всичко започва да добива изкривени измерения. Собствената ни представа за живота ни е толкова различна от тази на другите около нас. Мога да кажа дори, че е невъзможно да се говори за обективност в междучовешките отношения, тъй като в крайна сметка сами избираме как дадено събитие ни повлиява.
И тогава какво?! Сами ли сме си виновни?
В повечето случаи по-скоро да!
Предъвкваме спомените за това кой как ни е наранил, кой как се е отнесъл с нас, как сме се почувствали тогава и колко ни боли и днес. Посочваме с пръст виновника, защото така е по-лесно, отколкото да се поровим в себе си и да разберем коя е тази нежна струна, която този човек е докоснал несъзнателно. [[more]] Бунтуваме се срещу желанията на родителите си, без да вземем под внимание факта, че всеки има определени очаквания за хората, които са му близки, и, когато те не съвпадат с възможностите им, отговорността да се поставят граници пада върху този, който не може или не иска да изпълни нечие желание.
Този процес се случва в мислите на всеки един от нас. Ние правим това, което можем, със собствените си мечти, желания, очаквания и представи за себе си и другите. До голяма степен е наша собствена отговорност да осъзнаем как те ни карат да се чувстваме, защо и как бихме могли да променим възгледите си. Ако един човек с поведението си ни кара да страдаме, то е защото ние сме припознали в това страдание нещо изключително дълбоко. Отношението му може и да се промени, но това, което се е отразило вътре в нас в това страдание, ще остане скрито, докато сами не го осъзнаем.
Така работи подсъзнанието.
Д-р Мила Петкова e основателка, автор и редактор на сайта за онлайн психология Mila’s Wellness. Занимавала се e с европроекти в социалната сфера, разработвала e обучителни програми и тренинги. През 2010 г. завършва магистратура по психоанализа в Испания и в момента е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет "Комплутенсе".
