Всеки от нас има приятел, който е далеч. Такъв, който преследва мечтите си по света, или такъв, с когото се виждаме рядко, но не защото се намира на хиляди километри разстояние, а защото многобройните задачи не дават голяма възможност за дълги разходки навън. Далечността може да се определи по толкова много начини, но днес искам да посветя следващите редове на приятелите ми, които правят чудеса, като им кажа, че различните държави не са определящи.
Понякога имаме склонността да мислим, че лесно можем да бъдем забравени или че не сме важни за никого. Тъжно. Но ние не се сещаме за приятелите от училище, които биха се сетили за нас, защото сме прекарвали толкова дълго време заедно, че понякога сме си омръзвали. Не забелязваме хората, които се навъртат около нас, но са прекалено срамежливи, за да ни заговорят. Не обръщаме внимание на усмивките, които сме предизвикали, защото за нас е нормално, но за другите може би е първият момент на непринудено щастие от доста време насам. Не разбираме, че помощта, която сме оказали на някого, макар за нещо малко, може да е едно от най-милите неща за него. Има хора, които дори не подозираме, че знаят кои сме, но те са забелязали нашата усмивка, действия и енергия и ни харесват такива, каквито сме, а някои е възможно и да ни обичат...
Най-хубаво е, че става неочаквано, защото така разбираме кой наистина е важен за нас.
Скъпи приятели, искам да ви напомня, че вие сте значими и че ви обичам, не искам да го забравяте нито за момент, защото сте прекрасни такива, каквито сте. Въпреки че се виждаме рядко, се сещам често за вас. Когато ви стане тъжно, бих се радвала да знаете, че там някъде има човек, който си припомня вашите разговори, срещи, новите неща, които е направил с вас, смеха ви, вашите топли прегръдки. Най-хубаво е, че става неочаквано, защото така разбираме кой наистина е важен за нас. Слушайки музика, разхождайки се в планината или мислейки си по време на час в училище. Също така, бих била изключително щастлива да знаете, че се гордея с вас и че ме вдъхновявате, когато се нуждая от вдъхновение.
Веднъж преминали през живота на някого, дори за кратък миг, вие оставате в него завинаги и заемате специално място, което никой друг не може да ви отнеме. И сте там задълго.
За мен лятото приключва с последната прегръдка с любимите хора, преди те да заминат за пореден път, защото тогава наистина разбирам, че есента е долетяла. Трябва да приема факта, че ще се видим на Коледа. А дотогава, ставайки и гледайки изгревите над града, ще се радвам за вашите успехи, ще ви подкрепям във вашите мечти и ще ви очаквам, за да ви прегърна отново.
