В края на всяка година спирам за момент и се опитвам да се върна назад, за да се поуча от всичко, което ми се е случило през годината. Старая се да погледна на нещата отгоре, да се измъкна от рамките на ежедневието си и да открия начин да преосмисля всичко като външен наблюдател. Невинаги успявам да се справя с начинанието и понякога затъвам в капана на условностите и лабиринта на вездесъщото „АКО“, но поне опитвам. Знам, че има смисъл, защото вярвам, че повечето неща ни се случват, за да се поучим и получим житейските уроци, от които имаме нужда.
Тази година получих много житейски уроци, изживях много разочарования и радости. Мисля, че тази година пораснах в истинския смисъл на думата. Ден след ден ми се случваха всевъзможни неща, които поставиха на изпитание волята и желанието ми да продължа напред.
Винаги когато вниманието ми изцяло се концентрираше върху работата, съдбата ми даваше да разбера, че семейството ми и хората, които обичам, трябва да са моят център. Не аз, не огромният списък със задачи, а те – най-близките ми. Валяха болести и проблеми. Смъртта отново изпразни съзнанието ми, лишавайки от майка един от най-обичните ми хора, като за пореден път доказа, че няма нищо по-важно от силата на любовта, приятелството и подкрепата на семейството.[[quote:0]]Застивах за момент и преосмислях. Плаках и се усмихвах. Приемах всичко с отворено сърце и вяра, че няма нищо по-трудно от това да пораснеш и да станеш човек. Егоизмът ми и нездравото самочувствие придобиха друго измерение. Научих се. Научих се да давам повече, отколкото да взимам. Да не очаквам, а да действам. Почувствах, че отново мога да обичам – не само близките си; способност, която бях изгубила. Видях усмивката в очите на околните – не я бях виждала с години. Започнах да прегръщам възможностите за приятелства – приятелствата, от които се отказах вследствие на няколко големи разочарования и удари под кръста. Дадох път на хората до себе си – вярно, все още тесен и труден за преминаване, но реален и възможен. Трептях и се вълнувах. Престанах да виждам задна умисъл в действията на хората около мен. Не криех, когато ме болеше и нямах сила да направя и една крачка повече. Разбрах, че има хора, способни да ти подадат ръка, противно на очакванията и обстоятелствата. Преживях разочарованието от загубата на доверие и подкрепа от т. нар. ми приятели. Загубих вкус към удобното и усетих вкуса на свободата – хареса ми. За пореден път осъзнах, че достойнството ми е едно от най-ценните ми притежания, за което съм готова да платя от скъпо прескъпо. Открих, че мога да бъда щастлива въпреки обстоятелствата. Започнах да ценя малките радости и ценни неща в живота си. Огледах се в очите на децата си и не се харесах; разбрах, че имам още какво да променя.
[[more]]Надявам се, че ще намеря начин да се концентрирам върху важните неща и ще престана да разсъждавам върху пречките и условностите. Ще се развивам и ще надграждам върху всичко, което научих през годината. Ще намеря начин да бъда по-добра майка – нещо, с което не се справям достатъчно умело. Ще започна да се усмихвам повече и ще намеря начин да накарам да се усмихват повече хора около мен.
Ще продължа с отворено сърце...
