Любов и други бедствия

По бръчки и на помощ: най-новата рецепта за душевен комфорт

Преди два месеца разбрах, че бащата на децата ми има младо, много секси гадже и по мое наблюдение май за първи път е влюбен, откакто се разделихме. Гадже, което по думите на мои приятели прилича на мен. На мен преди 15 години…

По бръчки и на помощ: най-новата рецепта за душевен комфорт

„Помоли ме за помощ“ – това беше краткият ми отговор на въпроса на Лора, една от най-добрите ми приятелки, за това как да ми помогне, когато изчезна по доказано депресивен начин. Преди два месеца разбрах, че бащата на децата ми има младо, много секси гадже и по мое наблюдение май за първи път е влюбен, откакто се разделихме. Гадже, което по думите на мои приятели, прилича на мен. На мен преди 15 години…[[quote:0]]Мда, разбрах, че ми го казаха с добронамереност, но се почувствах безвъзвратно на средна възраст. И за пореден път почти една седмица не говорих с никой, не вдигах телефона и не ходех на срещи. Моята реакция не означава, че съм самотна или нямам до себе си велик мъж и брутално велики приятели. По-скоро усетих, че нямам нищо сигурно вече - само себе си, моята възраст, моята нужда постоянно да спортувам, за да мога да си нося дрехите, моите деца, които може да станат и само моя отговорност, ако баща им се увлече прекалено, моята още финансово несигурна професионална ориентация и моите бръчки.

Наскоро Лора ми припомни този пореден епизод на мое темерутство, което преди време щеше да я ядоса, разсърди, отблъсне, но сега съвсем спокойно и изпълнена с любов ме попита какво да прави, когато изчезна, с какво да ми помогне. Тогава избълвах импулсивно: „Помоли ме за помощ“. [[quote:1]]Алтруизмът е терапевтичен. Много обичам да повтарям това на клиенти и приятели, изпаднали в депресивност, но бях забравила да го прилагам за себе си. Помагането на друг човек е доказано работещо лекарство срещу бръчките в живота, тъгата по времето, в което сме пропуснали да обичаме или чувството за неадекватност във вече обрулената кожа.

И така с Милена, една друга любима приятелка, отиваме да караме колела – „по бръчки“ – новата рецепта за весело, безбрежно небрежно излизане. За да сме щастливи, независимо на коя възраст, е необходимо единствено да се смеем редовно и да сме с хора, които обичаме и ни обичат.

Съвети за справяне със средната възраст:

- Помагайте. Направете си навик да използвате тези изречения: "От какво имаш нужда?", "С какво мога да ти помогна?",  "С удоволствие ще ти съдействам".  Цел: отваряте магистрала от любов, а тя е винаги двупосочна, усещате се част от вселената, мрежа от взаимосвързани човеци, жадуващи внимание, грижа и любов; освен това, когато помагате, се усещате значими и важни.

- Гледайте се голи в огледалото вкъщи – правете гримаси, смейте се и се наблюдавайте. Цел: свиквате с това как изглеждате, приемате си бръчките като естествени и не се стряскате, когато минавате покрай огледало в заведение.

- Обичайте приятелите си, ценете ги, грижете се за тях, чувайте ги и ги виждайте. Цел: животът придобива цялостност на повествование, става лек и смислен, приятелите ни напомнят кои сме, когато се загубим и държат нишката на личната ни история.

- Използвайте козметика (ако не знаете целта, се обърнете към специалист).

- Общувайте с природата редовно (ако не разбирате защо, пак се обърнете към специалист – катерач, хижар, медитатор, последовател на Дънов, кайтист…).

 

 

Предишните статии на Лилия София Попганчева вижте тук.