Любов и други бедствия

Никола Вапцаров и Бойка – любов, която смекчава света

Вапцаров се усмихва като дете мъдрец на времето си и му прощава наум

Никола Вапцаров и Бойка – любов, която смекчава света

Някой беше казал, че има щастлива гузност в това да обичаш. Доказателство за това са Никола Вапцаров и Бойка Трапезникова. Двамата се срещат през 1932 г. в ресторанта на фабриката на Българската горска индустрия в с. Кочериново, като между тях има ярък контраст. Бойка е дъщеря на екзархийски учител, завършва гимназия, а по-късно записва математика в Софийския университет. Той е възпитаник на Морското машинно училище във Варна, а тогава е огняр в книжно-мукавената фабрика край Кочериново. Любовта обаче има силата да разнася с лекота облака на принуденост и да превръща всяко житейско различие в прах във вятъра.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от Никола Вапцаров (@nikola_vapcarov)

По това време Вапцаров е 23-годишен. Възторженият младеж е впечатлен от Бойка от пръв поглед и след този ден започва да ѝ пише писма. А както добре знаем, в писмата човек е най-искрен. Нито разумът, който Бойка притежава, нито дълбоките й познания, могат да й попречат да се влюби. И двамата изпитват онова познато чувство, което кара сърцето да тръпне от щастие в гърдите. Пъргавият ум на Вапцаров е завладян от чувства, които стават все по-пламенни. Топлата енергия на младостта се разлюлява във вените им. Две години по-късно решават да направят това, което са си наумили – женят се напук на представите на заможните родители на Бойка.

Вапцаров е повишен в длъжност механик, но след авария през 1936 г. го уволняват от службата. Двамата влюбени се местят в София, където едва свързват двата края. Поетът дълго търси постоянна работа. Късметът се усмихва на Бойка и математиката, която е учила й помага да стане банков чиновник. Двамата наемат квартира на сегашната улица “Ангел Кънчев”. Животът им е изключително скромен – домът им се състои от най-необходимото: бюфет, маса и няколко стари стола.

Бойка винаги се облича в бяло. Протърканият й костюм устоява на времето така, както любовта   й към Вапцаров. От там идва и нежното обръщение на поета към нея - „бяла врана“. Той пък е известен сред кръга на познати и приятели като „Кольо техника“ и „Кольо писалката“, защото често носи гаечен ключ или писалка в джоба си. Съдбата си знае работата. Бойка е била и в бъдеще е щяла да бъде спасение и опора в нелекия живот на поета. Мощна подкрепа в името на идеалистичната му представа за света.

Подобно на много негови талантливи събратя, Вапцаров не е бил оценен по достойнство от съвременниците си. Времето, в което живее, става „тясно“ за идеите и разбиранията на твореца. Изчистеният език, с който се служи, погрешно е бъркан с липса на талант. Вапцаров обаче се усмихва като дете-мъдрец на времето си и му прощава наум.

Първото дете на семейство Вапцарови носи името на бащата на Никола – Йонко. Жестокото стечение на обстоятелствата обаче определя то да почине малко след това. Двойката губи и второто си дете.

Продължава на другата страница...


Негово дете, което все пак вижда бял свят, е една смела малка стихосбирка, която излиза въпреки че нито едно българско издателство не я подкрепа. Бойка Вапцарова е човекът, който най-много вярва в таланта на поета. Затова и не спира да го окуражава и да му вдъхва самоувереност. Тя тегли кредит, с който спонсорира издаването на „Моторни песни“. Стихосбирката излиза в тираж от 1000 екземпляра, подписана с името Никола Йонков. Поетът изпраща по една бройка на близки, писатели и на критиката.

Книгата преминава без особен отзвук. Три години след смъртта на Вапцаров и пет от издаването й, стихосбирката е преиздадена и оценена по достойнство, за да остане за дълго в българската литература.

Вапцаров често е прекарвал време зад решетките в София. Вечерта на 4 март полицията за пореден път отива в дома му на ул. „Ангел Кънчев“ 37, Бойка е поставена в полето на притеснението, но се надява съпругът й да се завърне. Никола Вапцаров никога не се завръща вкъщи. Осъден е и разстрелян на 23-ти юли същата година.

В последните минути от живота посвещава на Бойка едно от най-възвишените любовни стихотворения: „На жена ми”. Любовта им обича тишината и съумява да се запази дълго. С днешна дата силната обич между двамата има на какво да ни научи. Чудноватото въздействие на любовта има силата да събаря всички препятствия по пътя си и да вдъхва на света нова воля за живот.

 

Невена Коканова и Раде Маркович - една споделена, но невъзможна любов