Съществуват филми и книги, от чиято сладост и сила имаме нужда, за да стане животът ни като изпран – чист и подсладен. От тях неминуемо повдигаме брадичка, а душата ни се устремява право нагоре. Подобно чувство винаги ни създава „Крадецът на праскови“. Химичната реакция, която провокира филмът, е съвсем естествено продължение на любовта между Иво и Лиза, която плавно преминава между актьорите в живота.
Първата им среща бяга от клишето. Невена Коканова и Раде пътуват в една кола към снимачната площадка. Раде е до шофьора отпред, а Невена се кара с директора на продукцията междувременно. Когато си говорят по-късно за първата си среща, Невена си признава, че през ума й е минала мисълта: „Какъв ли ще е този?“ .
По това време Раде Маркович е женен за една от най-известните сръбски актриси – Оливера Маркович. Коканова пък е омъжена за Любомир Шарланджиев. Затова и актрисата се държи хладно към него, той също. Постепенно между тях се появява онова познато чувство, което има навика да кара сърцето да се присвива и живота да спира за момент, за да се замисли за себе си – любовта. А най-голямата клопка на любовта е, че гледа хората в очите – и то с мъжка прямота, без право на отмяна. Така отношенията им се прехвърлят от професионалната към емоционалната плоскост.
Назрява моментът на признанието на нещо, което и двамата знаят, но не са позволили да изкристализира в реалността. В момента, в който героят на Маркович изрича към Коканова репликата: „Защо те волим слънце мое, ти го знаеш, я те волим“ – нещо сякаш се преобръща и една особена топлина се разлива по жилите на всички наоколо. Двамата постигат най-същественото – правят ни съучастници в техния микросвят, подтикват ни да чувстваме вместо тях. Такава химична реакция, която се предава на всички наоколо, не се среща често.
Макар и двамата да осъзнават, че любовта им е обречена, те не престават да се обичат. По-късно „Крадецът на праскови“ представя страната ни на фестивала във Венеция. Това е и техният миг на затишие, на височина, от която изхвръква сърцето. Скриват любовта си в шепите си и започват да поддържат своята истина, която макар и неприемлива за света.
Има още...
Любовта им дава смелост и ги обгръща като с невидима мантия. Това дава неподозирана сила на Раде Маркович и той се развежда и напуска театъра, готов да свърже съдбата си с Невена. Невена дори се запознава с майката на Раде в Белград, но така и не се решава на по-сериозна стъпка. Двамата решават, че е най-добре да се отдалечат един от друг. Съумяват с цялата сила на света да скрият пулсиращите и силни чувства и да запазят непокътнат мъничкия свят, който са си създали.
Казват, че мисълта е бягство от чувството. Там, където бие сърцето обаче няма безсмислен живот и мисълта отстъпва. Някои силни чувства ни отвеждат там, където не стигат никакви думи или смисъл. Там горе, високо, над същината на нещата.
Съпругът на Невена Любомир Шарланджиев разбира за увлечението й, но казва, че ако го напусне, ще умре. Невена е наясно с проблемите на съпруга й със сърцето и така и не успява да се откъсне от чувството за отговорност, за да даде път на светлите си и най-съкровени чувства.
В продължение на 40 години си пишат любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби да държат под око кореспонденцията им, те поддържат пламъка на любовта до края на дните си. Години наред крият своята невъзможна любов и споделят самотата на голямото откритие, за което нямат право да говорят и накрая слагат нейния край.
Невена си отива от този свят на 3 юни 2000 г., на 61 г. Десет години по-късно в хърватския град Забок при нея се пренася и нейната голяма любов на този свят – Раде Маркович. До края на живота си той пази всички писма, пропити с дълбоки чувства, които са си разменяли. Единственото, което сръбският актьор така и не успява да си прости е, че не е успял да се сбогува с нея както подобава и до края на дните си страда, че не е могъл отново да каже заветното „Обичам те” на единствената за него Невена.
Истинската обич е водещата причина за големия успех на филма и до днес. Години по-късно, можем да си представим как двамата изживяват истинската си любов по най-чистия начин някъде там горе, без никоя земна житейска условност да се изпречи на пътя им. Едно е ясно – никой не може да държи на човек сметка за тези, които обича.
Невена Коканова, за която животът бе просто хоби
