Любов и други бедствия

На среща със себе си

Или как да се наслаждаваме на компанията си

Преди време, повлияна от книгите за самопомощ и всевъзможни гурута, които проповядваха самодостатъчност, започнах (къде с трепет, къде с чиста тревога) да излизам на срещи със себе си. Ходи ми се в някой нов ресторант, но приятелите ми гонят срокове? Отивам сама. Е, в началото с книга или на телефона… дори с компютър, вършейки някоя и друга задача. 

Малко по малко се отпуснах да наблюдавам хората наоколо, да не съм вечно заета, да оставам сама с мислите си. А когато вършиш цялата вътрешна работа по емоционалното си здраве, мислите вече не са тормоз, от който ти се иска да избягаш по всякакъв възможен начин. Тези своеобразни срещи, които си организирах, постепенно се превърнаха от неловко упражнение по самоувереност във време, прекарано с приятна компания –  моята. А истината е, че да умеем да оставаме сами със себе си, и то с удоволствие, а не от немай-къде, е ценно житейско умение. Когато започнем да го практикуваме, много неща се променят… 

Вкусът ви за хора ще се промени

Ако преди букет цветя можеше да ме впечатли, то сега търся нещо съвсем различно - цветя си подарявам и сама. Когато започнем да правим сами за себе си всичко онова, което сме чакали някой друг да направи за нас, откриваме какво наистина ценим всъщност. Интересният разговор, чувството за хумор, лекотата на общуването – това са неща, които никой помпозен жест не може да замени. Изведнъж спираме да се трогваме от показни прояви на привързаност и осъзнаваме, че ни трябва нещо друго, за да сме щастливи в приятелствата и партньорствата си. 

Има още...


Ще придобиете завидна самоувереност

“Сигурно всички ме съжаляват, кой знае какво си мислят… горкото момиче, самò тук. Или пък “тая загубенячка”... ще си извадя телефона, да изглежда, че нещо правя.”

Горе-долу такъв беше вътрешният ми монолог в началото. Да си сама някъде, е представяно често като едно от "най-лузърските" неща, които могат да ти се случат. С времето обаче, най-просто казано, спря да ми пука. Човек претръпва към неща, на които е често изложен – концепция, на която се базира т.нар. exposure therapy (или терапия, при която преодоляваш страховете си, сблъсквайки се с тях). 

И така, веднъж претръпнала към самата идея да бъда “лузър”, започнах да правя още и още неща, които някой беше решил, че не са готини и дори излагащи, но на мен ми носеха радост. “Какво ще си кажат хората?” спря да е фактор и вместо това въпросът в главата ми звучеше така: "Какво ще ме направи по-щастлива?".

Ще заобичате себе си

Ако това е нещо, с което се борите напоследък, понеже отвсякъде чувате, че любовта към себе си има кажи-речи същата вълшебна сила като спонтанното избухване в песен и танц, срещите със себе си са страхотна стъпка в тази посока. Трудно е да обичаме някого, когото не познаваме, а често се оказва, че самите ние не се познаваме, защото не прекарваме достатъчно време със себе си. Освен това любовта не е просто чувство – тя е действие. Или по-точно казано: действия, ежедневни и с постоянство. Понякога, за да заобичаме себе си, първо трябва да започнем от действията. Ето и няколко идеи за среща със себе си:

Заведете се на кино. Отидете на някой хубав филм в един от старите кино салони на София, вземете си пуканки и се потопете в историята на екрана. 

Разходете се по красивите улички на града – вечер с чаша хубаво вино (и не се впечатлявайте на подозрителните погледи). 

Посетете музикално събитие, на което приятелите ви не са навити. Може да срещнете нови хора, които споделят любовта ви към изпълнителя. 

Брънчът не е само за двойки и приятелски компании. Излезте на дълъг и напоителен брънч и ако наистина ви е неловко да сте сами, възползвайте се от възможността да довършите книгата, за която не ви стигат вечерите.

 

А после идва ред на пътуването сама!